Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Това е естественото следствие от удар, улучил пресен белег.
Анжелика се приведе към него и разбра за какво става дума. Около разкъсаната кожа се виждаше тъмносиньо петно.
— Нали казахте, че не сте ранен?
— Съжалявам — гласеше сухият отговор. — Нямах време за по-внимателен преглед.
— Легнете, за да мога да видя раната. Може би има счупено ребро. — Тя го побутна по ръката и посочи към леглото.
— Нима искаш да омърся снежнобелите завивки? Не говориш сериозно. Освен това се питам дали след това ще можеш да се отървеш от мен.
Анжелика смръщи чело. Ненавременният му хумор я изнервяше. В душата й се събуди чувство за вина. Освен това трябваше да се пребори с представата за излегнатото в леглото й великолепно мъжко тяло. Негодник! Той беше единственият човек, който умееше да обърка напълно чувствата й.
— В гардеробната има кърпа. Бихме могли да я използваме.
— Тя ще предпази завивките, но какво ще кажеш за себе си? — попита двусмислено той.
— Ще се погрижа да остана чиста — отговори спокойно тя и издържа на погледа му.
— Много си смела — промълви пресипнало той. — Трябва да знаеш, че не е лесно да се докоснеш до мръсотията, без тя да полепне по ръцете ти.
Тъмните му очи се разшириха. Ето какво беше последствието от този неочакван удар. Тя го бе засегнала болезнено.
— Не исках да…
— Така ли? — прекъсна я дрезгаво той. — Тогава го докажи. Докосни ме. Погрижи се за раната ми. Довърши онова, което започна.
Анжелика имаше намерение само да огледа раната му на светлината на нощната лампа, макар че не можеше да разбере откъде й бе хрумнала тази лудешка мисъл. Ако имаше нужда от превръзка, Тит Жан щеше да стори това много по-добре от нея. Вероятно точно така трябваше да направи, но нещо дълбоко в нея не й позволяваше да произнесе гласно тази мисъл. Рейнолд се беше грижил предано за нея в продължение на няколко седмици. Трябваше да му се издължи по някакъв начин, след като не можеше да му бъде истинска съпруга.
— Е, добре — прошепна тя. — Щом непременно искате.
Гласът му прозвуча подканващо:
— Това е само една дреболия, но поне ще сложим началото.
6
Тя донесе кърпата и когато Рейнолд се изтегна на леглото по корем, пристъпи към него с предпазливостта на сърна, попаднала в близост до вълча бърлога.
Коприненият чаршаф, тялото и очите му образуваха замайващо красив воал от бяло, бронзово и зелено. Анжелика усети, че й се завива свят. Покачи се на подиума и седна до него на леглото. Беше избрала много опасна позиция — в непосредствена близост до него и недалеч от ръба на леглото. Но по този начин той нямаше да има възможност да я гледа какво прави.
Съсредоточи се, каза си тя. Не мисли за кадифения блясък на кожата му. Не обръщай внимание на силните мускули по гърба. Потискай съчувствието, което будят в душата ти белезите от изгарянията. Забрави страха, че той ще се подчини на гласа на страстта, ще се обърне и ще те привлече към себе си.
Той й беше казал да го докосне. Но как? И къде? Пръстите й трепереха и тя ги стисна в юмрук.
Съсредоточи се.
Раната изглеждаше ужасно. Вероятно беше причинена от дръжката на нож, а може би юмрукът на нападателя се беше насочил със злобна сила именно към един от най-големите и най-чувствителните белези. Раната беше точно под последното ребро от лявата страна, сякаш Рейнолд се беше извъртял настрана, за да избегне страшния удар. Кожата наоколо беше пурпурночервена, а в средата беше разкъсана и покрита с кървава коричка. От малка дупчица все още течеше влага. Твърде възможно беше реброто да е наистина счупено. Имаше само един път да го установи.
Анжелика сложи длан върху окървавения му корем и внимателно започна да опипва ребрата с палец. Без да докосва разкъсаната кожа, тя натисна с единия, после с другия пръст. Нищо не се раздвижи, вероятно нищо не беше счупено.
Рейнолд отвори уста и пое дълбоко въздух. Тя му причиняваше болка. Но той предпочиташе да търпи, вместо да я помоли да спре.
Анжелика намали натиска, но ръцете й останаха върху ребрата. Горещината на тялото му проникна в нея, тя усети кръвта, която пулсираше мощно по вените, силата, която той обуздаваше с желязна воля. Гърдите му се отпуснаха след дълбоката въздишка и той застина напълно неподвижен, сякаш се предаваше в ръцете й.
Анжелика изписка тихо и бързо отдръпна ръцете си, сякаш се беше опарила. Проследи как Рейнолд се обърна и седна на леглото и зачака със страх коментара му.
Вместо да заговори, той стана и отиде до масичката за миене. Навлажни една ленена кърпа с водата от легена, върна се, взе ръката й и започна да изтрива кръвта от пръстите й.