Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Онова, което снощи беше само неуютен заден двор, днес се бе превърнало като с магическа пръчка в прекрасна цветна градина. Очевидно създателят й беше положил много труд, особено като се имаха предвид усложненията по прокарването на вода за водоскока, преместването на камъните, изораването на лехите и засаждането на цветята. Този труд изискваше познания, точен план и добра организация. За да се осъществи само за една нощ, бяха необходими желязна воля и умение да заповядваш.
— Смаяна съм — прошепна объркано тя. — Как го правите, за бога?
— Харесва ли ти?
— Как би могло да не ми харесва? — Тя спря за миг, после продължи сухо: — Значи съседът ви заравя парите си в градината? А аз ви повярвах.
На лицето му грейна топла усмивка.
— Ако желаеш да промениш нещо, само ми кажи. Исках само да видиш градината в почти готов вид — за да те изненадам, разбираш ли?
Тя го измери с внимателен поглед.
— Очевидно имате добра памет. Доколкото мога да видя, няма нито една права линия.
— Тук няма войнишки роти от цветя и дървета — съгласи се тихо той.
— Наистина ли мога да променя градината, както ми харесва? — попита невярващо тя.
— Разбира се.
Гласът му никога не беше звучал толкова топло. Двамата стояха неподвижно един срещу друг и се гледаха, докато яркото утринно слънце позлатяваше сивата стена и изписваше фантастични шарки по прясно изкопаната земя и крехките млади растения. Най-после светлината обля и черния водоскок.
Малко по малко очите й охладняха, морскосинята топлота потъмня, светлината им угасна в тъжна бездна.
— Би трябвало да ви благодаря — прошепна тя. — И ще го направя, но първо бих искала да узная каква ответна услуга очаквате срещу този толкова щедър подарък.
Лицето му не се промени и Анжелика вероятно нямаше да разбере, че в гърдите му е лумнал луд гняв, ако не беше чула как парапетът на балкона изскърца под натиска на ръцете му. Гласът му остана спокоен, в тона му имаше само следа от самоирония.
— Очевидно си проумяла докрай характера и мотивите ми. Затова ще бъде безсмислено да твърдя, че не очаквам нищо от теб. Преди всичко обаче не желая да те разочаровам, затова ще ти кажа съвсем открито, че въпреки вчерашния ни разговор очаквам да получа от теб най-голямата жертва, която една жена е в състояние да принесе.
Анжелика очакваше, че той ще започне да отрича или ще се задоволи с неясни намеци, и сега остана смаяна от откровеността му. Погледна го невярващо и попита едва чуто:
— И признавате това просто така?
— Шокиращо е, знам, и не е много прилично да се говори по този начин на една млада дама. Преди всичко, когато тя е девствена и чиста и не познава тъмните страни на мъжката душа. Но за мен няма да има по-голямо удовлетворение от твоята благосклонност. Ако отвориш сърцето си за мен, аз съм готов да ти се отдам с двойно по-голяма сила, като проникна дълбоко в теб и остана там толкова дълго, докато стане непоносимо и за двама ни.
— Престанете! — Анжелика се обърна рязко, но ръката му се стрелна напред и я задържа.
— Защо реагираш така възбудено, скъпа моя? Трябва ли сега да помисля, че не си толкова чиста, колкото се опитваш да ме убедиш? Наистина ли знаеш какъв ответен подарък искам от теб?
— Мога да си го представя, все едно чиста ли съм или не — отговори сърдито тя и блъсна ръката му в напразен опит да се освободи.
— Така ли? Този подарък си има име. Знаеш ли кое е то? — Гласът му звучеше дълбоко и изкусително.
— Не! — изфуча разярено тя. — И не искам да го чуя.
— Но думата е прекрасна и съдържа толкова радост, толкова щастие и блаженство…
Анжелика разтърси ядно глава.
— Да, и е толкова недостойна!
Рейнолд я погледна изненадано.
— Наистина ли мислиш така? Не очаквах това от жена с твоите разбирания.
— Вие не знаете нищичко за мен — ядоса се още повече тя. — Всичко, което ви интересува, е…
— А аз мислех — пресече я гневно той, — че думата любов ти харесва.
7
Рейнолд видя объркването в погледа й и потърси онова, което може би се криеше зад него. Скептична е, каза си той, и търси мотив. В погледа й липсваше поласканата суетност, от която той би могъл да се възползва, нямаше я и разтапящата се благодарност, нямаше дори намек, че е готова да се подчини.