Роузана (Роман за едно престъпление)

— Но как? Там, в онази малка каюта? Някой да е отворил вратата и да се е хвърлил върху нея? Тя сигурно би се съпротивявала, кряскала и викала и хората на борда би трябвало да я чуят.

— Може да я е заплашил. С нож или пистолет.

Мартин Бек хвърли дълъг замислен поглед към Алберг. После рязко се изправи и се приближи до прозореца — Алберг го проследи с очи.

— Какво ще правим с него? Не мога повече да го задържам.

— Смятам да говоря с него още веднъж. Според мен той не знае защо е тук. Време е да узнае.

Алберг се изправи и си облече сакото. После си тръгна.

Мартин Бек остана замалко до прозореца, размишлявайки, сетне звънна за Ериксон, извади портфейла си и влезе в съседната стая.

— Ама какво, по дяволите, става тук? — попита Ериксон. — Нищо не съм сторил. Не можете да ме държите повече тука, като не съм направил нищо. Майната му…

— Ще мълчиш, докато ти разреша да говориш. Ще отговаряш само на моите въпроси — тросна се Мартин Бек.

Той извади ретушираната снимка на Роузана Макгро и я пъхна под носа на Ериксон.

— Познаваш ли тази жена?

— Не. Коя е тая мадама?

— Виж хубаво снимката и после отговаряй. Виждал ли си жената от снимката?

— Не.

— Сигурен ли си?

Ериксон прехвърли лакът през облегалката на стола и се почеса под носа.

— Да. Никога не съм виждал мацката.

— Роузана Макгро, това име говори ли ти нещо?

— Що за идиотско име? Артистка ли е?

— Чувал ли си името Роузана Макгро преди?

— Не.

— Тогава ще ти поразкажа нещо. Жената на снимката е Роузана Макгро. Била е американка, пътничка при първия рейс на „Диана“ от Стокхолм на трети юли тази година. Тогава корабът е закъснял с половин денонощие, първо заради мъгла от изток, после заради повреда в мотора. Вече потвърди, че си бил на това пътуване. Когато параходът е пристигнал в Гьотеборг с десетчасово закъснение от разписанието, Роузана Макгро вече не е била на него. Тя е била убита в нощта на четвърти срещу пети юли и три дена по-късно е била открита в басейна на шлюза в Буренсхулт.

Ериксон се изправи като бастун на стола. Сграбчи страничните облегалки и левият ъгъл на устата му заигра.

— Затова ли… Значи… Мислите, че…

Притисна дланите си една в друга, стисна силно ръце между коленете си и толкова се приведе напред, че брадичката му почти се удари в бюрото. Мартин Бек видя как кожата около носа му побеля.

— Не съм убивал никого! Никога не съм виждал тая жена! Кълна се!

Мартин Бек не каза нищо. Той не откъсваше поглед от лицето на мъжа пред себе си и видя нарастващия ужас в очите му.

Когато проговори, гласът му бе сух и безизразен.

— Къде се намирахте и какво правехте вечерта на четвърти юли и в нощта между четвърти и пети?

— В каютата. Кълна се! Бях си в каютата и къртех. Не съм направил нищо! Никога не съм виждал тази жена! Казвам ви истината!

Гласът му се изви във фалцет и той отметна тяло към гърба на стола. Дясната му ръка се стрелна към устата, започна яростно да дъвче палеца си, докато се вглеждаше в снимката пред него. Постепенно погледът му угасна и гласът стана напрегнат и истеричен.