Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
К.: Какъв беше характерът й?
П.: Мисля, че страдаше от някакъв комплекс за самостоятелност, който приемаше странни форми. Един от навиците й беше да се облича небрежно. Смяташе за чест да изглежда отвратително. В най-добрия случай ходеше със сандали и торбести фланелки. С нечувани усилия понякога нахлузваше рокля, когато отиваше на работа. Имаше маса странни идеи. Почти никога не носеше сутиен, въпреки че имаше доста по-голяма нужда от мнозина други. Ненавиждаше обувки на краката си. Казваше, че въобще не обичала дрехите. През свободното си време се мотаеше гола по цели дни. Никога не ползваше нощница или пижама. Това ме дразнеше невъобразимо.
К.: Беше ли небрежна?
П.: Само във външния си вид, но съм сигурна, че това беше преднамерено. Преструваше се, че никога не са съществували такива неща като козметика, фризьори или найлонови чорапи. Но във всичко останало беше почти педант, преди всичко с книгите си.
К.: Какви бяха интересите й?
П.: Четеше много. Пишеше по малко, не ме питайте какво — не знам. Лятото излизаше навън с часове. Твърдеше, че обичала да върви. И мъжете. Други интереси нямаше.
К.: Беше ли мис Макгро привлекателна жена?
П.: Ни най-малко, би трябвало да ви е ясно, ако не сте чули. Но тя беше луда за мъже, а това е напълно достатъчно.
К.: Имаше ли постоянна връзка?
П.: Когато се премести оттук, се залепи за някакъв, който работеше в уличното осветление. Някъде около половин година, срещнах го няколко пъти. Небето само знае колко пъти го е мамила, най-малко сто.
К.: Докато живеехте заедно, водеше ли често мъже в жилището?
П.: Да.
К.: Какво имате предвид с „често“?
П.: Какво вие имате предвид?
К.: Случваше ли се да е по няколко пъти в седмицата?
П.: О, не, все пак трябва да има някаква мярка.
К.: Колко пъти се случваше? Отговорете.
П.: Не ми дръжте такъв тон.
К.: Ще използвам какъвто искам тон. Колко често водеше мъже в жилището?
П.: Един или два пъти в месеца.
К.: Различни мъже ли бяха?
П.: Не знам. Не винаги ги виждах. Почти никога. Тя много внимаваше. Най-често се случваше, когато бях навън, на танци или нещо такова.
К.: Мис Макгро не излизаше ли с вас?
П.: Никога. Дори не знам дали можеше да танцува.
К.: Можете ли да кажете името на някого от мъжете, с които е общувала?
П.: Имаше един немски студент, когото срещнахме в библиотеката. Аз ги запознах. Струва ми се, че се казваше Милденбергер. Уди Милденбергер. Три или четири пъти го беше водила у дома.
К.: И колко продължи това?
П.: Един месец, може би пет седмици. Но той й се обаждаше всеки ден, а междувременно се срещаха и някъде другаде. Живееше тук, в Линкълн, няколко години, но миналата пролет си замина за Европа.
К.: Как изглеждаше?
П.: Красив. Висок, рус, широкоплещест.
К.: Вие самата имахте ли интимни отношения с този Милденбергер?
П.: Какво, по дяволите, ви засяга това?
К.: Колко различни мъже е водила Роузана по времето, когато живяхте заедно?
П.: Ами… шест или седем.
К.: Привличаше ли я някакъв по-специален тип мъже?
П.: В това отношение си беше напълно нормална. Искаше красавци. Или поне такива, които изглеждат като истински мъже.
К.: Какво знаете за пътуването й?
П.: Само това, че го планираше отдавна. Смяташе да пътува с кораб и след това да обиколи Европа за един месец и да види колкото може повече. Беше решила после да се установи някъде и да живее там останалото време, в Париж или в Рим. Но защо питате за всичко това? Нали полицията там е застреляла оня, дето я е убил?
К.: Сведението за съжаление се оказа невярно. Недоразумение.
П.: Мога ли най-сетне да си вървя? Имам доста работа.
К.: Как реагирахте, когато узнахте какво се е случило с мис Макгро?
П.: Разбира се, най-напред бях шокирана, но не съвсем изненадана.
К.: Така ли?
П.: Ами да. С нейния начин на живот…
К.: Достатъчно. Довиждане, мис Питърсън.
П.: И няма да забравите какво ми обещахте, нали?
К.: Нищо не съм ви обещавал. Спри магнетофона, Джек."
Мартин Бек се облегна назад в люлеещия се стол, вдигна лявата си ръка към устата и захапа кокалчето на показалеца си.
После взе последния документ от Линкълн и разсеяно зачете коментара на Кафка.
„Роузана Беатрис Макгро, родена на 18 май 1937 година в Денвър, Колорадо. Бащата — дребен фермер. Фермата е на петдесетина километра от Денвър. Образование — колеж в Денвър, после три години в Колорадския университет. И двамата родители са починали през есента на 1960. Наследството, около 20 000 долара, е било изплатено през юли 1962. Мис Макгро не е оставила никакво завещание и доколкото е известно, няма наследници.