Роузана (Роман за едно престъпление)

— А чаршафите? А одеялата? Би трябвало всичко да е подгизнало от кръв. Не мога да си представя как оня си седи кротко и пере. И ако е изхвърлил всичко в морето, как се е снабдил с чисто бельо?

— Не ще да е имало много кръв, така поне твърди професорът, дето направи аутопсията. А ако този, който я е убил, си е бил на борда като у дома си, спокойно е можел да вземе чисто спално бельо от килера.

— Възможно ли е един пътник да е такъв чистник? Без никой да забележи?

— Не е толкова трудно. Бил ли си в пътнически кораб с преспиване?

— Не.

— Всички лежат и спят. Абсолютно тихо и празно е. И всички шкафове и килери са отворени. Докато този параход е минавал Ветерн, когато е проверката с кучета, само трима души са били будни, тези на вахта — двама на мостика и един в машинното.

— Някой би трябвало да е забелязал, ако тя е слязла в Гьотеборг.

— Няма никаква специална процедура по слизането на брега. Параходът хвърля котва при Лила Бомен, всеки си взима багажа и се спуска по трапа. В нашия случай вероятно всички много са бързали заради закъснението. Пък и като никога вече е било тъмно, когато са пристигнали.

Мартин Бек млъкна замалко и се взря в стената.

— Това, което повече ме дразни, е, че пътниците в съседната каюта не са чули нищо.

— Мога да ти обясня, знам го отпреди два часа. В каюта № А 3 е имало холандско семейство. И двамата са над седемдесет години и глухи като пънове.

Колберг обърна страницата на бележника си и зарови пръсти в косата си.

— Нашата така наречена история за „как, къде и кога е извършено престъплението“ всъщност се гради предимно на принципите на достоверността, логически предположения и разни психологически догадки. Обвързващи доказателства нямаме. Във всеки случай ще се придържаме към тази реконструкция, тъй като е единственото нещо, с което разполагаме. По същия начин ще продължим и със статистиката. Нали?

Мартин Бек наклони стола назад и скръсти ръце на гърдите си.

— Да чуем — каза той.

— Знаем имената на осемдесет и шест души, които са били на борда. Шейсет и осем пътници плюс осемнайсет души екипаж. До днешна дата сме установили или по някакъв начин сме се свързали с всички без единайсет. Но дори и за тези единайсет знаем националността, пола и с изключение на трима — възрастта. Сега ще приложим принципа на изключването. Преди всичко махваме Роузана Макгро. Остават осемдесет и пет. После всички жени, осем от екипажа и трийсет и седем от пътниците. Остават четиридесет. Между тях има четири момчета под десет години и седем старци, които са над седемдесетте. Остават двайсет и девет. Изключваме още капитана и моряка, който е бил на руля. Тяхната вахта е била между осем часа и полунощ, и двамата имат алиби. Едва ли са имали време да изнасилват и убиват. При машинистите положението е по-неясно. Без двама бройката става двайсет и седем. Значи, имаме имената на двайсет и седем мъже на възраст между четиринайсет и шейсет и осем години. Дванайсет шведи, един датчанин, един южноафриканец, един французин, един англичанин, петима американци, един германец, един шотландец, един турчин и един холандец. Географската ширина е направо ужасяваща. От американците един живее в Орегон и един в Тексас, англичанинът е от Бахамските острови, южноафриканецът — в Дюрбан, и турчинът — в Анкара. Този, който ще ги разпитва, да му мисли за пътя. Освен това на четирима от тези двайсет и седем въобще не успяхме да установим местожителството — един датчанин и трима шведи. Не можахме и да докажем дали някой от пътниците не е пътувал с туристическите параходи преди, въпреки че Меландер се измъчи да проверява списъците на пасажерите през последните двайсет и пет години. Моята теория е, че никой от пътниците не би могъл да го направи. Само четирима от тях са пътували в самостоятелни кабини, другите са били повече или по-малко по двойки или са делили каютите с някого. Никой няма по-задълбочени познания за кораба, за навиците на борда, дори и за маршрута, за да може да свърши такова нещо. Остават осмината от екипажа, щурманът, двамата огняри, готвачът и трима палубни моряци. Моята теория е, че никой от тях също не би могъл да го извърши. Всички те са свързани помежду си и възможностите за сближаване с пътниците изглеждат крайно ограничени. И така, според мен никой не е убил Роузана Макгро. Има някаква грешка. Моите теории винаги отиват по дяволите. Това е то опасността да размишляваш.