Роузана (Роман за едно престъпление)

Е.: Не и като започнах. Тогава познавах само приятелчето. Но после се срещаш и с другите. Доста са забавни тия, дето работят на палубата.

Б.: Срещахте ли се с момичета по време на пътуването?

Е.: Имаше само една мадама горе-долу прилична, но тя се хвана с капитана. Останалите бяха все бабички.

Б.: А пътниците?

Е.: Тях не ги виждах много-много. Въобще не съм виждал мадами.

Б.: На смени ли работехте тримата в машинното?

Е.: Да.

Б.: Спомняте ли си да се е случило нещо необикновено на борда през изминалото лято?

Е.: Не, какво необикновено?

Б.: Някое пътуване, което да не е било като другите? Например машината да се е развалила?

Е.: Е, да, разбира се. Счупи се една тръба. Хвърлихме котва в Сьодершьопинг за ремонт. Мина доста време. Но не беше моя грешката, че моторът спря. Освен това точно тогава не бях на работа. Лежах и си почивах.

Б.: А когато потеглихте от Сьодершьопинг? Работехте ли тогава?

Е.: Да. И преди това. И тримата работехме като дяволи, за да тръгне коритото. Работихме цяла нощ, а после аз бях на смяна и целия ден. Аз и капитанът.

Б.: Кога през деня ви свърши смяната?

Е.: Деня след Сьодершьопинг ли? Ами доста късно следобеда.

Б.: Какво правехте, когато бяхте свободен?

Ериксон впери празен поглед в Бек и не отговори.

Б.: Какво правихте, след като приключихте работа същия ден?

Е.: Нищо.

Б.: Все нещо трябва да сте правили. Какво?

Същият празен поглед.

Б.: Къде се намираше параходът, когато бяхте свободен?

Е.: Откъде да знам? Някъде на Роксен.

Б.: Какво правихте, когато ви свърши смяната?

Е.: Нали казах — нищо.

Б.: Нещо трябва да сте правили. Срещнахте ли се с някого?

Ериксон изглеждаше обзет от безкрайна досада и поглади обраслия си врат.

Б.: Помислете. Какво правихте?

Е.: Какви са тия приказки? Какво си мислите, че може да прави човек на тая шибана лодка? Да ритам топка? Тая проклетия лежеше, затънала в тинята. Не, братче, на такава черупка можеш само да плюскаш и да къртиш.

Б.: Срещнахте ли някого този ден.

Е.: Разбира се, срещнах Бриджит Бардо. Откъде, майната му, да знам кого съм срещнал? Това беше отдавна.

Б.: О кей, почваме отново. Миналото лято, когато работехте на туристическия параход „Диана“, запознахте ли се с някого? С някого от пътниците?

Е.: Не съм се срещал с никакви пътници. Впрочем забранено ни беше да се срещаме с тях. Дори и да можех, нямах никакво желание. Тълпа тъпи туристи. Изобщо не ме интересуваха.

Б.: Как се казваше приятелчето, с което работехте на „Диана“?

Е.: Защо? Абе, за какво става дума? Нищо не сме направили.

Б.: Как се казваше?

Е.: Рофе.

Б.: Име и презиме.

Е.: Рофе Шьоберг.

Б.: Къде е сега?

Е.: На някакъв „германец“. Не знам къде е. Може и да е в Куала Лумпур. Не знам, по дяволите!