Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
Прибра се у дома и се опита да поработи над своя корабен модел, но скоро отново застина с подпрени на масата лакти и скръстени пред себе си ръце. Едва ли можеше да разчита да узнае нещо от Алберг преди следващата утрин и накрая си легна. Спа неспокойно и в пет часа вече беше буден.
Когато сутрешният вестник тупна на прага на антрето, той вече бе обръснат и облечен. Тъкмо четеше спортната страница и Алберг се обади.
— Прибрахме го. Държи се нахакано. Нищо не казва. Не мога да твърдя, че ми харесва. Впрочем говорих и с областния. Той каза, че ако е нужен експерт по разпитите, трябвало да те помоля да дойдеш. Смятам, че си нужен.
Мартин Бек погледна ръчния си часовник. Вече знаеше разписанието наизуст.
— Добре, ще успея за влака в седем и половина. Ще се видим. Чао.
Помоли таксито да го закара до Кристинеберг, откъдето взе папката с протоколите от разпитите. Пет минути преди седем и половина седеше във влака.
Карл-Оке Ериксон-Столт беше роден в община Катарина преди двайсет и три години. Бащата починал, когато бил на шест, и година по-късно майка му и той се преместили в Хагалунд. Единствено дете. Майката, шивачка на конфекция, го изхранвала, докато завършил училище. Единственият учител, който си спомни за него, смяташе, че бил добър и, общо взето, нормално развит, но скандалджия и инат. По-нататък работил на различни места, предимно като разносвач с велосипед и механик. Когато бил на осемнайсет, излязъл в морето — първото пътуване като юнга, а после като огняр. Корабното командване не съобщава нещо особено за него. Една година по-късно отново се върнал при майка си, която го издържала, докато след година държавата не сложила ръка върху него. През април миналата година бил освободен от Лонгхолмен.9
Мартин Бек беше прочел протокола от разпита предишния ден, но този път го проучи много внимателно. В папката имаше и заключение от съдебен психиатър. То бе кратко и в него се говореше за лабилност, летаргия и липса на емоционалност. Освен това Карл-Оке Ериксон-Столт имал психопатични отклонения и силно развито сексуално влечение — комбинация, която би могла да доведе до ненормални крайности.
От гарата Мартин Бек отиде направо в полицията и в единайсет без десет почука на вратата на Алберг. Вътре бе и комисарят Ларшон. Изглеждаха уморени и разтревожени и очевидно се зарадваха, че могат да прехвърлят топката другиму. Никой от тях не бе успял да откопчи и дума от Ериксон, като се изключи някоя и друга псувня.
Алберг прегледа папката. Когато я затвори, Мартин Бек попита:
— Откри ли другия огняр?
— Да, донякъде. Работи на германски кораб, който в момента е в Хок ван Холанд. Тази сутрин се обадих в Амстердам и разговарях с някакъв комисар, който знаеше малко немски. Трябва да чуеш моя немски. Доколкото съм разбрал, в Хага имало някакво момче, което говорело датски и можело да се справи с разпита. Ако и той ме е разбрал. В такъв случай ще знаем нещо утре.
Алберг поръча кафе. Мартин Бек изпи две чаши и каза:
— О кей, най-добре е да започваме. Къде ще седнем?
— В съседната стая. Има магнетофон и каквото там ти е нужно.
Ериксон изглеждаше горе-долу така, както си го спомняше Мартин Бек. Около един и осемдесет висок, слаб и върлинест. Дълго, кльощаво лице с косо разположени сини очи, засенчени от дълги извити мигли и плътни прави вежди. Дълъг прав нос, малка уста с тесни устни, отпусната брадичка. Косата му беше черна, дълга на врата и сресана на висок перчем на челото. Дълги бакенбарди и малки черни мустачки, които Мартин Бек не помнеше да е забелязал преди. Имаше лоша стойка — стоеше с повдигнати рамене и попревит гръб. Беше облечен с изпокъсани джинси, морскосиня куртка, черна кожена жилетка без ръкави и черни обувки с остри носове.
— Седнете — Мартин Бек кимна към стола от другата страна на бюрото. — Цигара?
Ериксон си взе една, получи огънче и седна. Пъхна цигарата в ъгъла на устата си, смъкна се в стола и преметна десния крак върху лявото си коляно. После подпъхна палци под колана и се загледа в стената над главата на комисаря.
Мартин Бек го разглежда известно време, включи магнетофона и започна да чете от папката:
— Ериксон, Карл-Оке, роден на двайсет и трети ноември хиляда деветстотин четиридесет и първа. Моряк, за последен път зачислен на финландския товарен кораб „Калайоки“. Домашен адрес Хагалунд, Солна. Вярно ли е това?
Ериксон направи слабо движение с глава.
— Попитах: вярно ли е това? Верни ли са данните? Отговорете — да или не.
9
Централен стокхолмски затвор. Бел. пр.