Роузана (Роман за едно престъпление)

— Сега се нарича Ериксон. Преди две години и половина се е наричал Ериксон-Столт. Когато е бил осъден на една година затвор, защото прелъстил момиче, което нямало и тринайсет години. Не си ли спомняш? Един як, дългокос, нахален тип.

— Да, мисля, че си спомням. Сигурен ли си, че е същият?

— Проверих в моряшкото представителство. Същият е.

— Не помня точно какъв беше. Не живееше ли в Сунобюберг?

— В Хагалунд. При майка си. Станало е един ден, когато майката била на работа, той тогава не е работел. Завел дъщерята на портиера у тях. Нямала още тринайсет години и по-късно се оказало, че била със забавено развитие. Накарал я да пие — мисля, че ракия и плодов сок, и когато била достатъчно пияна, я изнасилил.

— Май че родителите й съобщиха за него.

— Да, аз бях този, който го прибра. По време на разпита се опита да се прави на интересен и твърдеше, че момичето го предизвикало и само си поискало. Тя не изглеждаше дори ден повече от единайсетгодишна, съвсем дете за своята възраст. Лекарят, който я прегледа, се опасяваше, че ще има последици от шока, но повече не знам. Във всеки случай Ериксон получи една година затвор.

Мартин Бек почувства смразяващи спазми в стомаха само като си помисли, че същият човек е бил на борда на „Диана“ заедно с Роузана.

— Къде е сега? — попита той.

— На финландски товарен кораб, „Калайоки“. Ще разбера къде се намира в момента.

В мига, в който Меландер затвори вратата, Мартин Бек вдигна слушалката и се обади в Мутала.

— Трябва да го хванем — въодушеви се Алберг. — Обади се веднага, щом получите нещо от параходството. Искам го тук дори ако трябва да преплувам и да го хвана сам. Другият огняр също е нает на някакъв кораб, но скоро ще разбера и за него. Освен това трябва да говоря пак с капитана. Оставил е морето и сега работи в „Електролукс“.

Приключиха разговора. Мартин Бек поседя неподвижен известно време, питайки се какво да прави. Внезапно стана нервно и бързо се качи един етаж по-горе.

Меландер тъкмо завършваше някакъв телефонен разговор, когато влезе в стаята му. Колберг не беше там.

— Този кораб, „Калайоки“, тъкмо е на път за Холмсунд. През нощта ще е на котва в Сьодерхамн. Параходството потвърди, че оня е на борда.

Мартин Бек се върна в стаята си и отново звънна в Мутала.

— Ще взема едно от моите момчета и тръгваме да го приберем — каза Алберг. — Ще ти се обадя, щом го доведем.

Настъпи пауза. После Алберг попита:

— Мислиш ли, че е той?

— Не знам. Може да е някаква случайност, разбира се. Виждал съм го само веднъж, преди около две години. Доста неприятен тип.

Останалата част от следобеда Мартин Бек прекара в кабинета си. Чувстваше се доста неработоспособен, но все пак успя да отхвърли някои задачи, които се бяха понатрупали. През цялото време мислеше за финландския параход, който плаваше към Сьодерхамн. И за Роузана Макгро.