Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Марсел не каза нито дума. Той наистина бе изгубил способността да говори. Хер Шулце почувствува толкова силно своето тържество, че не поиска да злоупотреби с него.
— Само една подробност ми досажда — рече той.
— Коя? — запита Марсел.
— Че не успях да премахна шума от взрива. С това моят изстрел наподобява твърде много обикновения топ. Помислете си само какво би било, ако успеех да постигна една мълчалива стрелба. Тази внезапна смърт, настъпила без шум за сто хиляди души едновременно, през една спокойна и тиха нощ!
Като си представи своя омаен идеал, хер Шулце се унесе и може би неговото мечтание, което беше дълбоко потапяне в банята на самолюбието му, щеше да продължи дълго, ако Марсел не го прекъсна с тази забележка:
— Много добре, господине, много добре! Но хиляда подобни оръдия ще струват време и пари.
— Пари ли? Ние имаме премного! Време?… Времето е наше! — И наистина този германец, последният от своята школа, вярваше в онова, което казваше.
— Така да бъде — отвърна Марсел. — Вашият снаряд, зареден с въгледвуокис, не е съвсем нов, понеже произлиза от задушливите снаряди, познати от много години; но може да бъде във висша степен разрушителен, не споря. Само че…
— Само че?…
— Той е относително лек за обема си и едва ли някога ще стигне десет левги!
— Направен е да лети на две левги — отговори хер Шулце, като се усмихваше. — Но — добави той, като посочи друг снаряд. — Ето един чугунен снаряд. Този е пълен и съдържа сто малки симетрично разположени топа, вложени едни в други като тръбите на далекоглед, и те, след като бъдат изхвърлени като снаряди, ще станат отново топове, за да бълват на свой ред малки гранати, заредени със запалителна материя. Това е сякаш батарея, която хвърлям в пространството и която може да предизвика опожаряването и смъртта на цял един град, като го обсипе с пороен дъжд от неугасими огньове! Той има желаното тегло, за да стигне на десет левги, за което говорех! Скоро изпробването му ще се извърши по такъв начин, че неверниците ще могат да докоснат с пръст стоте хиляди трупа, които ще повали на земята!
Плочките от домино блестяха в тоя миг с такъв непоносим блясък в устата на хер Шулце, че Марсел изпита силно желание да счупи дванадесетина от тях. Но той има силата да се сдържи. Той не беше чул всичко, което искаше да чуе.
И наистина хер Шулце подзе:
— Казах ви, че скоро ще направим един решителен опит!
— Как? Къде? — извика Марсел.
— Как? С един от тези снаряди, който, изстрелян от моето оръдие на площадката, ще прехвърли веригата на Столовите планини!… Къде? Върху един град, от който ни делят най-много десет левги, който не очаква този гръмотевичен изстрел и дори да го очакваше, не би могъл да предотврати мълниеносните му последици! Днес сме 5 септември!… Добре, на 13, в единадесет часа и четиридесет и пет минути вечерта Франсвил ще изчезне от американската земя! Пожарът на Содом ще се повтори! Професор Шулце ще развърже на свой ред всички небесни огньове!
Този път, при това неочаквано изявление, цялата кръв на Марсел се оттегли в сърцето му! За щастие хер Шулце не видя нищо от онова, което ставаше у него.
— Ето! — подзе той с най-естествен глас. — Ние вършим тук обратното на онова, което вършат изобретателите от Франсвил! Ние търсим тайната да съкратим живота на хората докато те търсят средството да го увеличат. Но тяхното дело е осъдено и само от смъртта, която ние ще посеем, трябва да се роди животът. Ала всичко има своя цел в природата и доктор Саразен, основавайки един уединен град, постави, без да подозира, на мое разположение най-великолепното опитно поле.
Марсел не можеше да повярва на онова, което току-що бе чул.
— Но — рече той с глас, чийто трепет сякаш привлече за миг вниманието на Краля на стоманата — жителите на Франсвил не са ви сторили нищо, господине! Вие нямате, доколкото знам, никаква причина да се карате с тях?
— Драги мой — отговори хер Шулце, — във вашия мозък, добре организиран в други отношения, има много келтски идеи, които щяха да ви вредят, ако трябваше да живеете дълго! Правото, доброто, злото са чисто относителни и условни неща. Безусловни са само великите закони на природата. Борбата за съществование е такъв закон, както и гравитацията. Безсмислено е човек да иска да се изтръгне от него; да му се подчиним и да действуваме в посоката, която той ни сочи, е нещо разумно и мъдро и ето защо аз ще разруша града на доктор Саразен. С оръдието ми моите петдесет хиляди немци лесно ще излязат наглава с петстотинте хиляди мечтатели, които там са обречени да загинат.