Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Лулите се търкулнаха на земята.
Най-сетне двете звучни хъркания се смесиха ритмично с чуруликането на птиците, които вечното лято задържаше в парка на Щалщадт.
Марсел чакаше само този миг. И ние разбираме с какво нетърпение, тъй като следната вечер, в единадесет часа и четиринадесет, Франсвил, обречен на гибел от хер Шулце, щеше да престане да съществува.
Марсел се втурна в работилницата с моделите. Тази просторна зала представляваше цял музей. Макети на хидравлични машини, локомотиви, парни машини, локомобили, помпи, турбини, пробивни машини, морски машини, корабни корпуси — там имаше няколко милиона шедьоври. Това бяха дървени модели на всичко, което беше произвел заводът на Шулце от основаването си, и трябва да се предполага, че образци от оръдия, торпили и снаряди не липсваха между тях.
Нощта беше тъмна и значи благоприятна за смелия план, който младият елзасец възнамеряваше да изпълни. Той искаше да подготви своя съкровен план за бягство и в същото време да унищожи музея с моделите на Щалщадт. Ах, да можеше да разруши заедно с подземието и оръдието, което се намираше в него, огромната и неразрушима Кула на Бика! Ала не биваше да мисли за това.
Първата грижа на Марсел беше да вземе от полицата с инструменти една стоманена ножовка, с която можеше да се реже желязо, и да я мушне в джоба си. После извади клечка кибрит от кутията, драсна я, без да се поколебае нито миг, и поднесе пламъка в един кът на залата, дето бяха натрупани чертежи и леки, направени от чам модели.
После излезе.
След миг избухна пожар, подхранван от всички тези лесно запалими материали, и от прозорците на залата изхвръкнаха буйни пламъци. Тутакси заби камбаната за тревога, електрически ток приведе в движение електрическите звънци в разните възли на Щалщадт и пожарникарите с помпи се стекоха отвред.
В същия миг се появи хер Шулце, който с присъствието си искаше да насърчи всички.
За няколко минути парните котли бяха сложени под налягане и мощните помпи заработиха бързо-бързо. Те разляха потоп от вода върху стените и дори покривите на музея с модели. Но огънят, по-силен от водата, която, така да се рече, се изпаряваше при допира си с него, вместо да го угаси, нападна в скоро време всички части на сградата едновременно. За пет минути той се разгоря така силно, че трябваше да се откажат от всяка надежда да го овладеят. Зрелището на пожара беше величествено и страшно.
Сгушен в един кът, Марсел не губеше от поглед хер Шулце, който тласкаше хората си като при щурма на някои град. Огънят вършеше работата си и без него. Музеят с моделите беше уединен в парка и сега беше сигурно, че ще изгори напълно.
В този миг хер Шулце, виждайки, че не може да се запази нищо от сградата, извика с гръмък глас:
— Давам десет хиляди долара на този, който спаси модел №3175 под централната витрина!
Този модел беше тъкмо образецът на прочутото усъвършенствувано от Шулце оръдие, по-ценно за него от кой и да е друг предмет в музея.
Но за да се спаси този модел, човек трябваше да се хвърли под огнения дъжд, през изпълнения с черен пушек въздух, който не можеше да се диша. Вероятността да остане там беше девет на десет! Затова въпреки примамката на десетте хиляди долара, никой не се отзова на повика на хер Шулце.
Един човек излезе пред хер Шулце тогава.
Беше Марсел.
— Аз ще отида! — рече той.
— Вие! — извика хер Шулце.
— Аз!
— Това, знаете, че няма да ви спаси от смъртната присъда, произнесена над вас!
— Нямам желание да се изплъзна от нея, а да изтръгна от разрушение този ценен модел!
— Върви тогава — отговори хер Шулце — и аз ти се заклевам, че ако успееш, десетте хиляди долара ще бъдат предадени непременно на твоите наследници.
— Разчитам на това — отговори Марсел.
Бяха донесли много от апаратите Галибер, винаги готови в случай на пожар, които позволяваха да се проникне в места, където не може да се диша. Марсел ги беше вече изпробвал, когато се опита да изтръгне от смъртта малкия Карл, детето на госпожа Бауер.
Сложиха веднага на гърба му един от тези апарати, напълнен с въздух, под налягане от няколко атмосфери. Стиснал с щипката носа си, захапал отвора на маркуча, той се хвърли в пушека.
„Най-сетне! — рече си той. — Имам в резервоара въздух за четвърт час!… С божия помощ дано ми стигне!“
Както читателят Предполага, Марсел не мислеше ни най-малко да спасява образеца на оръдието Шулце. Той премина с опасност за живота си само изпълнената с пушек зала под порой от нажежени главни и овъглени греди, които по едно чудо не го засегнаха, и в мига, когато покривът рухна сред фойерверк от искри, развени от вятъра чак до облаците, се измъкна през противоположната врата, която водеше в парка.