Петстотинте милиона на Бегюм

— Ето нашите снаряди — рече хер Шулце.

Този път Марсел трябваше да признае, че тези снаряди не приличат по нищо на онова, което познаваше. Това бяха огромни тръби, дълги два метра и метър и десет сантима в диаметър, облечени отвън с оловна риза, приспособена да се плъзга по нарезите на оръдието, затворени отзад със завинтена стоманена пластинка и с ръбест стоманен връх отпред, снабден с капсул-детонатор.

Какво беше особеното свойство на тези снаряди? От техния вид не можеше да се разбере нищо. Човек предусещаше само, че трябва да съдържат в лоното си някакъв страшен експлозив, надминаващ всичко направено някога от този род.

— Не се ли досещате? — попита хер Шулце, като видя Марсел мълчалив.

— Бога ми, не, господине! Защо толкова дълъг и толкова тежък снаряд — поне наглед?

— Видът им лъже — отговори хер Шулце. — Тежестта им не се различава чувствително от тежестта на обикновения снаряд със същия калибър… Хайде, трябва да ви кажа всичко! Стъклен реактивен снаряд, облечен с дъбово дърво, зареден при седемдесет и две атмосфери вътрешно налягане с течен двуокис. Падането предизвиква пръсване на обвивката и превръщане на течността в газообразно състояние. Последица: студ от около сто градуса под нулата в цялата съседна местност и в същото време смесване на огромно количество въгледвуокис с околния въздух. Всяко живо същество, попаднало в радиус трийсет метра от центъра на взрива, едновременно замръзва и се задушава. Казвам трийсет метра, за да имам база за изчисление, но действието се простира вероятно много по-далеч, може би на сто и двеста метра в радиус! Още по-благоприятно обстоятелство е, че опасната зона запазва септичните си свойства много часове след избухването., защото въгледвуокисният газ остава твърде дълго в долните пластове на атмосферата поради теглото си, по-голямо от теглото на въздуха, и всяко същество, което се опита да проникне в нея, неизбежно загива. Това е топовен изстрел с мигновено и едновременно трайно действие!… Затова при моята система няма ранени, само умрели!

Хер Шулце разправяше с явно удоволствие за достойнствата на изобретението си. Доброто му настроение се беше възвърнало, той беше почервенял от гордост и показваше всичките си зъби.

— Виждате ли оттук — добави той — достатъчен брой огнени уста, насочени от мен срещу един обсаден град! Да предположим едно оръдие на хектар повърхност, или за един град от хиляда хектара сто батареи от по десет надлежно поставени оръдия. Да предположим след това всички наши оръдия на позиция, всяко със своя установена стрелба, една спокойна и благоприятна атмосфера, най-сетне общия сигнал, даден по електрическа жица… За минута няма да остане живо същество на една повърхност от хиляда хектара! Истински океан от въгледвуокис ще залее града! А тази идея ми хрумна миналата година, когато четях лекарския рапорт за случайната смърт на един малолетен миньор от шахтата „Албрехт“! Първото ми вдъхновение дойде в Неапол, когато посетих Кучешката пещера2. Но необходимо беше последното произшествие, за да даде окончателен полет на мисълта ми. Вие схващате добре принципа, нали? Един изкуствен океан от чист въгледвуокис! А една пета от този газ е достатъчна да направи въздуха негоден за дишане.