Петстотинте милиона на Бегюм

Марсел играеше голяма игра, но я спечели благодарение на произведената със смелия и неочакван език изненада, благодарение на силния яд, който беше предизвикал, тъй като суетността у бившия професор беше по-силна от благоразумието. Шулце жадуваше да разкрие тайната си и като влезе сякаш против волята си в своя работен кабинет, чиято врата грижливо затвори, той се запъти направо към библиотеката и докосна една от стените й. Тутакси в зида на кабинета се появи отвор, скрит зад редиците книги. Това беше входът на тесен проход, който водеше по една каменна стълба до подножието на Кулата на Бика.

Там господарят на това място отвори с ключе, което носеше винаги със себе си, една дъбова врата. Втора врата се показа, затворена с буквен катинар от рода на онези, които се употребяват при огнеупорните каси. Хер Шулце състави думата и отвори желязната тежка врата, въоръжена отвътре с един снабден с експлозивни уреди апарат, който Марсел несъмнено от професионално любопитство би искал много да изследва. Но неговият водач не му остави време за това.

И двамата се озоваха тогава пред трета врата, без видима ключалка, която се отвори само от едно бутване, разбира се, по определени правила.

Когато преминаха тази тройна преграда, хер Шулце и спътникът му изкачиха двеста стъпала по една желязна стълба и стигнаха до върха на Кулата на Бика, която се извисяваше над целия град Щалщадт.

Върху тази гранитна кула, чиято здравина беше изпитана и сигурна, се откриваше някакво кръгло прикритие с много мазгали. В центъра на прикритието се простираше стоманено оръдие.

— Ето! — рече професорът, който не беше проронил дума през цялото време.

Това беше най-голямото обсадно оръдие, което Марсел беше виждал. То навярно тежеше най-малко триста хиляди килограма и се пълнеше отзад, откъм затвора. Диаметърът на дулото му беше метър и половина. Закрепено върху стоманен лафет, то се движеше по също тъй стоманени ленти и би могло да бъде управлявано дори от дете, толкова движението му беше лесно благодарение на една система от зъбчати колела. Компенсираща пружина, закрепена отзад на лафета, премахваше отката или поне произвеждаше равно противодействие и автоматично след всеки изстрел връщаше оръдието в първоначалното му положение.

— А каква е пробивната сила на това оръдие? — попита Марсел, който не можа да сдържи възхищението си от подобно оръжие.

— На двадесет хиляди метра с пълен снаряд ние пробиваме четиридесет пръста дебела плоча така леко, като че е филия с масло!

— А какъв е неговият обсег?

— Неговият обсег ли? — извика Шулце въодушевен. — Ах, вие казахте преди малко, че нашият подражателен гений не можел да постигне повече от удвояване обсега на днешните топове! Е добре, с този топ аз се наемам да изпратя с достатъчна точност един снаряд на разстояние десет левги!

— Десет левги! — извика Марсел. — Десет левги! Какъв нов барут употребявате вие тогава?