Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Марсел търсеше с очи оранжериите и отоплителните инсталации, които създаваха това чудо, и изумен, че вижда само синьото небе, остана омаян една минута.
После си спомни, че недалеч от това място имаше непрекъснато горяща каменовъглена мина, и разбра, че хер Шулце умело бе използувал тези съкровища от подземна топлина, за да си достави с металически тръби постоянната температура на един цветарник.
Но това обяснение, което умът на младия елзасец си даде, не попречи на очите му да бъдат ослепени и очаровани от зеленината на лъките и на неговите ноздри да вдъхват с възторг изпълващите въздуха аромати. След като беше прекарал шест месеца, без да види стръкче трева, той си възвръщаше изгубеното. Една алея, покрита с пясък, го поведе по незабележим наклон до хубаво мраморно стъпало, над което се издигаше величествена колонада. Зад нея се възправяше огромната маса на голяма четвъртита сграда, която служеше сякаш за пиедестал на Кулата на Бика. Под перистила Марсел забеляза седем-осем лакеи с червена ливрея и един портиер с трирога шапка и алебарда; между колоните съзря разкошни бронзови канделабри и когато изкачваше стъпалото, лек гърмол му откри, че подземна железница минава под краката му.
Марсел каза името си и беше веднага приет в един вестибюл, който представляваше истински музей от скулптури. Без да има време да се спира там, той премина един червен и златен салон, после един черен и златен салон и стигна до един жълт и златен салон, където слугата го остави да почака само пет минути. Най-сетне бе въведен в блестящ работен кабинет, целия в зелено и златно.
Лично хер Шулце, който пушеше дълга глинена лула до една халба бира, правеше сред този разкош впечатление на кално петно върху лъснат ботуш.
Без да стане, без дори да обърне глава, Кралят на стоманата рече студено и просто:
— Вие ли сте чертожникът?
— Да, господине.
— Видях вашите чертежи. Те са много добри. Но вие само парни машини ли знаете да правите?
— Никога не са ми искали друго.
— Познавате ли малко от малко балистика?
— Изучих я в някои изгубени часове и за собствено удоволствие.
Този отговор допадна на хер Шулце. Чак тогава той удостои с поглед работника си.
— И тъй, наемате ли се да начертаете едно оръдие с мене?… Ще видим как ще се справите с това!… О, ще трябва да се помъчите, докато заместите този глупак Зоне, който се уби тази сутрин, като боравеше с торбичка динамит!… Животното щеше насмалко да ни хвърли всички във въздуха!
Трябва да се признае, тази безочливост не изглеждаше много възмутителна в устата на хер Шулце.
Осма глава
Пещерата на дракона
Читателят, който е следял напредъка и успеха на младия елзасец, вероятно няма да бъде изненадан, като го намери след няколко седмици в тесни приятелски отношения с хер Шулце. Двамата бяха станали неразделни. Работа, обеди и вечери, разходки в парка, дълги пушения с лула до халба бира — те вършеха всичко заедно. Никога дотогава бившият професор от Йена не беше срещал сътрудник, който така да му бъде присърце, който да го разбира, кажи го, от половин дума и да умее да използува тъй бързо теоретичните му данни.
Марсел не само притежаваше необикновени познания във всички клонове на занаята, но беше и прекрасен другар, усърден работник, богато дарен изобретател.
Хер Шулце бе възхитен от него. По десет пъти на ден си казваше:
— Каква находка! Какъв бисер е този момък!
Истината е, че Марсел проникна още от пръв поглед в характера на своя страшен покровител. Разбра, че главното му качество е безкрайно всепоглъщащо самолюбие, проявяващо се в свирепа суетност, и се закле да съгласува с това самолюбие ежечасното си поведение.
Скоро младият елзасец усвои тъй добре особеностите на тази клавиатура, че се научи да свири с Шулце, както се свири на пиано. Тактиката му се състоеше просто да показва, колкото е възможно, собствените си достойнства, но така, че да оставя на другия винаги случай да установи превъзходството си над него. Например довършваше ли някой чертеж, правеше го съвършен — но с един недостатък, който можеше лесно да се види, както и да се поправи, и който бившият професор отбелязваше веднага с възторг.
Имаше ли някоя теоретична идея, той търсеше да я предизвика в разговора, така че хер Шулце да повярва, че я е намерил сам. Някой път дори отиваше по-далеч, като казваше например:
— Начертах плана на оня кораб с подвижния вълнорез, който ми бяхте поискали.
— Аз ли? — питаше хер Шулце, който никога не беше помислял за такова нещо.
— Ами да! Забравихте ли?… Подвижен вълнорез, който оставя във фланга на неприятеля торпила и тя се взривява след три минути.