Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
— Не си спомням добре за това. Имам толкова идеи в главата си!
И хер Шулце съзнателно си присвояваше бащинството над това ново изобретение.
Може би в края на краищата само наполовина се оставяше да бъде излъган от тази маневра. В душата си вероятно той чувствуваше Марсел по-силен от себе си. Но по силата на една от тези тайнствени ферментации, които се извършват в човешкия мозък, лесно се задоволяваше да „изглежда“ по-издигнат и главно да поддържа тази илюзия у своя подчинен.
„Дали този дявол с целия си ум не е глупак!“ — си казваше той понякога, като откриваше безмълвно в ням смях тридесет и двете „плочки от домино“ на челюстите си.
Впрочем суетността му скоро намери някаква скала за компенсация. Едничък той на света можеше да осъществи този вид промишлени блянове!… Те имаха стойност само чрез него и за него!… Марсел в последна сметка беше само едно колело в механизма, който той, Шулце, бе смогнал да създаде и т.н., и т.н.
Въпреки всичко това той не си развързваше устата, както казват. След петмесечен престой в Кулата на Бика Марсел не знаеше много повече за тайните на Централния блок. Съмненията му бяха се превърнали само в полуувереност. Той все повече и повече се убеждаваше, че Щалщадт крие някаква тайна и че хер Шулце има за цел не печалбата, а нещо друго. Естеството на неговите занимания и на неговото производство дори правеше безкрайно вероятна догадката, че е изнамерил някакъв нов боен снаряд.
Но разгадката оставаше все още тъмна.
Марсел скоро се убеди, че няма да я постигне без някаква криза. Като не виждаше да идва, реши да я предизвика.
Беше вечер, 5 септември, в края на вечерята. Точно същия ден преди година той беше намерил в шахтата „Албрехт“ трупа на своя малък приятел Карл. Далече вън дългата и сурова зимата тази американска Швейцария покриваше още цялата равнина с белия си плащ. Но в парка на Щалщадт беше топло както през юни и снегът, който се топеше, преди да стигне земята, падаше като роса, вместо да се стеле на парцали.
— Тези кренвирши с кисело зеле бяха чудесни, нали? — забеляза хер Шулце, комуто и след милионите на Бегюм не бяха опротивели любимите му ястия.
— Чудесни — отговори Марсел, който ги ядеше героически всяка вечер, макар да бяха му станали вече отвратителни.
Бунтуванията на стомаха му го накараха да се реши окончателно на опита, който беше замислил.
— Питам се дори как народите, които нямат ни кренвирши, ни кисело зеле, ни бира, могат да понасят съществованието! — подзе хер Шулце с въздишка.
— Животът трябва да е за тях дълго мъчение — отвърна Марсел. — Ще покаже истинско човеколюбие оня, който ги обедини с фатерланда.
— Е! Е!… И това ще стане… и това ще стане! — извика Кралят на стоманата. — Ето ние вече се настанихме в сърцето на Америка. Оставете ни да вземем един-два острова край Япония и вие ще видите какви големи крачки ще съумеем да правим по земното кълбо!
Слугата донесе лулите. Хер Шулце натъпка своята и я запали. Марсел избра умишлено този момент на пълно блаженство, който се повтаряше всеки ден.
— Трябва да ви кажа — добави той след малко, — че не вярвам много в това завоевание!
— Кое завоевание? — попита хер Шулце, който беше изпуснал нишката на разговора.
— Завоюването на света от немците.
Бившият професор помисли, че не е чул добре.
— Вие не вярвате в завоюването на света от немците?
— Не.
— Е, това е вече много!… Любопитен съм да узная основанията ви за това съмнение!
— Много просто: френските артилеристи накрая ще излязат по-добри от вас и ще ви ударят в земята. Швейцарците, моите сънародници, които ги познават добре, са твърдо убедени, че един научен от опита французин струва колкото двама. Урокът от 1870 година ще се обърне срещу онези, които са го дали. Никой в моята малка страна не се съмнява в това, господине, и ако трябва да ви кажа всичко, такова е мнението и на най-силните мъже в Англия.
Марсел изрече тези думи със студен, сух и отсечен глас. Този глас удвои впечатлението, което едно такова богохулство, подхвърлено ни в клин, ни в ръкав, навярно бе произвело върху Краля на стоманата.
Хер Шулце остана задушен, с разсеян поглед, унищожен. Кръвта се изкачи в лицето му толкова буйно, че младият човек се уплаши да не е отишъл много далеч. Но като видя, че жертвата му, след като насмалко не се задуши от ярост, не умря веднага, подзе:
— Да, неприятно е да се каже, но така е. Нашите съперници не вдигат много шум, но вършат работа. Мислите ли, че не са научили нищо от времето на войната? Докато ние увеличаваме глупаво тежестта на оръдията, бъдете сигурен, че те подготвят нещо ново и ние ще го видим при първия случай!