Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Трудно е да се пишат хубави неща за сър Самюъл, но истината ме задължава да призная, че в случая той се справи отлично с поръчението. Той наредил на висшите служители от посолството да се облекат в парадна униформа и вкупом ги завел при испанския държавен глава. Какво е казал тогава Франко, не е известно, но резултатите надминаха очакванията. В следващите два-три дена Мадрид и Берлин си размениха панически радиограми. При това немците срочно взели всевъзможни безполезни предпазни мерки. Окончателната победа дойде под формата на категорична заповед от Берлин: „Операция «Боден» изцяло да се прекрати!“ Продължихме и занапред да прехващаме и да разшиф-роваме радиограми, а това означаваше, че проведената от нас операция не бе компрометирала главния източник на английските сведения.
Окуражени от успеха в Испания, ние започнахме подобна акция срещу немците в Португалия, но получихме незначителни резултати. В Испания имахме точно определена задача: та нали генерал Франко сам се бе обявил за съюзник на нашия враг. С редки изключения неговите висши служители горещо симпатизираха на страните от оста. Поради тази причина ние можехме да бъдем напълно уверени, че където и в Испания да бъде нанесен удар, той ще попадне върху нашите врагове. Министерството на външните работи много по-малко проявяваше обичайната си сдържаност и не се страхуваше да засегне Франко, ако за това имаше достатъчно основания. Що се отнася до разузнаването в Испания, СИС имаше толкова малко приятели, че нямаше защо да се боим от наказателни мерки от страна на врага.
В Португалия политическата обстановка беше твърде различна. Малко е да се каже, че тя бе неясна. Тя беше твърде сложна и объркана. Вярно е, че доктор Салазар симпатизираше на оста, но той беше много по-предпазлив от своя колега диктатора на Испания и се придържаше към по-неутрална позиция. Опасявайки се да не наруши политиката на равновесие на Салазар, Министерството на външните работи се въздържаше от решителни действия, които можеха да накарат Салазар да промени своята политика в полза на противника. Разузнавачите в този случай имаха по-специални съображения. Ние знаехме, че няколко висши португалски служители получават пари както от немците, така и от СИС. Трудно беше да се определи те за кого повече работят, ако изобщо някой извличаше полза от това заплетено положение. Но аз съвсем не бих желал тези служители да дойдат при нас и да поискат компенсация за „страничната“ си заплата, която биха загубили, ако техните немски работодатели ги изгонят.
Всичко това обуславяше както съдържанието на протестите на Министерството на външните работи, така и формата на тяхното представяне. Посещение на висши служители от посолството в парадна униформа при хитрия доктор не беше направено. Английският посланик сър Ронълд Кембл обсъди тези въпроси в уютния кабинет на португалския министър на външните работи Сампайо, който прояви голяма дипломатическа находчивост в своите отговори. От страна на немците, каза той, е крайно неправилно да злоупотребяват с неутралитета на Португалия, както това бе написано в протеста. Но дали ние сме сигурни в получените сведения? Той сам се сблъсквал с големи трудности при оценяване на разузнавателните сведения. Изобщо това било твърде деликатен и сложен въпрос. Например той бил чувал, че и други държави не остават назад от немците в своята нелегална дейност на португалска територия. В случай, че португалското правителство предприеме някакви действия срещу германците, те биха могли да настоят подобни мерки да бъдат взети и срещу други държави. Такова искане би изправило португалците пред ужасна дилема. Той, Сампайо, разбира се, незабавно ще предаде протеста на сър Ронълд на доктор Салазар, но от своя страна се съмнява, че докторът ще вземе някакви мерки, преди да бъде най-старателно проучен този многостранен проблем. След като направил това умело предупреждение, Сампайо заключил с един бисер на дипломатическата логика. „Защо воюващите държави трябва да се занимават с шпионаж — въздъхнал той. — Ако те бяха съсредоточили всичките си усилия в контрашпионажа, никой не би им възразявал.“