Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Въпреки че ръководителят на английската контраразузнавателна служба в Лисабон бе изключително способен и проницателен човек, много от нашите португалски операции завършваха твърде неопределено. Такъв, достоен за съжаление, беше случаят „Стилуел“ — английски едър търговец, живеещ от дълги години в Португалия. Неговото име привлече вниманието на СИС по времето, когато ние знаехме още твърде малко за дейността на немското разузнаване в Португалия и поради това бяхме склонни да смятаме хората, за които се установи, че са немски агенти, за по-опасни, отколкото бяха в действителност. Един от тях беше някой си Велтцин — немски търговец, който ни се стори достатъчно едра фигура. С големи трудности успяхме да откраднем от кантората на Велтцин един фиш, който предполагахме, че е от неговата картотека.

Изглеждаше, че сме попаднали точно в целта. Записванията във фиша показваха по недвусмислен начин, че Стилуел в последно време редовно е получавал пари от Велтцин. Но задачата не можеше да се смята за решена: Фишът можеше да бъде фалшив. Някои от нас се съмняваха, че фишът от картотеката на Велтцин е именно този, който ни трябваше. Година или две по-късно, когато вече СИС имаше по-голям опит, едва ли бихме взели така бързо решение, но по онова време англичаните бяха регистрирали малък брой шпиони и мечтаеха те да се увеличат. При това тайнственият Велтцин ни заинтригува толкова много, че пета секция беше готова да рискува, но да получи за него пълни данни.

На Стилуел бе предложено да се завърне в Англия. Щом пристигна, той бе арестуван и още на следващата сутрин бе подложен на разпит. Той се държа с достойнство и изразяваше своето възмущение. Показването на прословутя фиш не му подействува. Стилуел се държеше като невинен човек. След като се извинихме засрамено, ние го освободихме. Така и не ни се удадеда разкрием тайната на фиша на Стилуел. Тогава англичаните организираха нападение на кантората на Велтцин с цел да отвлекат цялата му картотека, но Велтцин не позволи да бъде изненадан и нападението завърши така неуспешно, както и арестуването на Стилуел. Твърде скоро след това увеличилият се поток от сериозна разузнавателна информация показа, че Велтцин не е бил важна фигура, а съвсем незначителна личност. Преди да завърша с Португалия, аз трябва да разкажа за един образцов разпит. В Англия бе пристигнала от Португалия една жена. Известно ни бе, че тя е имала връзки с немци, между които и офицери от тяхното разузнаване. При личния обиск и огледа на багажа и бе намерен малък дневник, в който имаше записки със загадъчни съкращения. Следователят поиска тя да обясни всяка отделна записка, но жената се оказа изключително съобразителна и твърдо отричаше, че тези бележки имат някакво отношение към нейните немски познати. Разгорещеният следовател се опита да нанесе последен удар: „Мога ли да привлека вниманието ви, госпожо, върху записаното на еди-коя си дата. То гласи: «Прекарах целия ден, седейки върху моята fanny24.»“ След многозначителна пауза той продължи: „Коя е тази Фани? В какъв смисъл тя е ваша? И защо сте седели върху нея?“ Под напора на такова безпросветно глупаво тълкуване дамата „се размекна“ и призна всичко. Признанията й свидетелствуваха, че нейните отношения с немците в Есторил са били действително интимни, но в никаква степен не увреждат на военните действия на Англия.