Шинджу

В очите на баща му грейна гордост. Старецът се поизправи:

— Продължавай да служиш прилежно и вярно — напомни му той — и никога няма да останеш без господар. Не бива да допускаш да ставаш ронин38…

Гласът на стареца трепна. Самият той бе станал ронин — самурай без господар, — когато преди четирийсет години третият шогун от клана Токугава — Йемицу, конфискувал земята на владетеля Кии. Тогава семейството на Сано и другите васали на Кии трябвало сами да се грижат за себе си. Достойнството на баща му бе накърнено завинаги — бе загубил своя господар, поминък и наследствен пост, стигнал до него през много поколения. Но за разлика от другите ронини, той не стана разбойник или бунтовник. Основа своя школа и води мирен живот, понасяйки гордо срама и мъката си. За пръв път като дете Сано чу историята за Голямата конспирация на четиристотинте ронини, решили да завземат властта. Тогава не повярва, но когато порасна, много пъти бе имал възможност да се убеди, че под повърхността на привидното спокойствие в държавата съществува скрито недоволство и че точно затова шогуните от клана Токугава полагат такива усилия да разкрият навреме заговорите и да потушат незабавно бунтовете, които неминуемо се разпалват сред честолюбивите безстопанствени самураи. Някога Сано наивно вярваше, че всички ронини са почтени люде, които спазват закона досущ като баща му, и основната им грижа е да осигурят на децата си достоен живот, какъвто самите те не са имали. А ето че сега той самият се оказа един неблагодарен син, готов с един замах да зачеркне дългогодишните усилия на баща си; глупав достатъчно, за да рискува да бъде опозорен за цял живот, като го уволнят заради неподчинение към господаря! В същото време сърцето му негодуваше — та нали баща му бе поощрявал вечно търсещото, непримиримо начало в душата му; нали той бе го пратил в храмовото училище да учи литература, математика, право, история, политическа теория и китайска класика като добавка към бойните умения, усвоени у дома? Монасите го образоваха много над равнището на един обикновен самурай, обучиха го да мисли, а не да се подчинява сляпо на заповеди, както бе принуден да прави на сегашния си пост.

— Сега, когато си на пътя към славата, вече мога да напусна този свят със спокойна душа!

Думите на стареца прекъснаха развихрилите се мисли в главата му. Ядът угасна. Сано си даде сметка, че баща му се бе съпротивявал на болестта само колкото да успее да го види уреден. Сега старецът се предаваше.

Баща ми никога няма да ми прости, ако пропилея усилията му да осигури бъдещето ми, помисли си Сано. Разследването на онова убийство не си струваше; истината и справедливостта нямаше да върнат Юкико и Норийоши сред живите. Но оставаше бремето на синовния дълг, завещан от собственото име.

Ичиро — първороден син.

И единствено дете.