Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
След разговора с колегите на Норийоши Сано бе по-разочарован от всякога. Тримата художници не познаваха добре покойника. Оказа се, че са доста по-млади от него и работят за Окубата едва от тази година. Не знаеха къде е ходил и с кого е общувал през свободното си време. Ако всички приятели на Норийоши лъжеха колкото Любителя на вишни, едва ли щеше скоро да напредне в разследването. А може би Цунехико има по-добра идея, помисли си Сано и тутакси се запита къде ли е момчето. Побърза да се върне в магазина. Завари Любителя на вишни да говори със слаб плешив мъж отвън на улицата. Мъжът носеше дълга тояга в едната ръка и дървена свирка в другата. Гласовете им бяха тихи и потайни. Щом зърна Сано, Любителя на вишни млъкна и каза на мъжа:
— Сега тръгвай. Ще говорим по-късно.
Но мъжът протегна ръка към Сано:
— Господарю самурай! Аз съм Целебни ръце, най-добрият масажист в Едо! Ако имате болежки или оплаквания, мигом ще ви освободя от тях. Уменията на незрящия слуга пред вас са прочути навред, а цената ми — направо скромна.
Сано го изгледа изненадан — мътните безцветни очи на масажиста приличаха на очите на умряла риба. Как тогава бе разбрал, че е самурай? Вероятно Любителя на вишни му бе казал или пък Целебни ръце бе усетил мириса на маслото, с което бяха намазани косите му. Слепите имаха силно обоняние.
— Мога да ви занимавам с любопитни истории, докато работя, господарю. Искате ли да чуете нещо за пример? — и без да чака подкана, той се впусна да разказва с напевен глас: — Шогунът куче. Токугава Цунайоши, макар способен владетел и велик мъж, досега не е успял да се сдобие с наследник. Неговата майка, господарката Кейшо помолила за съвет будисткия свещеник Рюко. Той й казал, че за да се сдобие със син, Цунайоши първо трябва да изкупи греховете на предците си. И тъй като прославеният ни шогун е роден в годината на Кучето, той ще постигне изкупление само ако покровителства кучетата. Затова сега бездомните песове са неприкосновени, защитени с държавен декрет. Хората са длъжни да ги хранят и да се грижат за тях. Ако се сбият, да ги разделят не с удари, а с ведро студена вода. Който нарани куче, отива в затвора; убие ли го, чака го смърт. Трябва дълбоко да тачим всички кучета, да се отнасяме към четириногите ни братя с уважение. Ето така! — Целебни ръце приближи към едно куче, което се мотаеше пред магазина. Вероятно бе усетил миризмата му или бе чул драскането на ноктите му. После се поклони ниско и извика: — Добър ден, Ину сан, почитаемо куче! — после масажистът се обърна към Сано и каза: — Знам и други приказки, господарю. Можете да ги чуете, докато се наслаждавате на моите целебни терапии?
Сано се усмихна. Дали масажите на Целебни ръце бяха по-добри от историите му? Тази за шогуна куче бе стара работа; всички я знаеха още отпреди две години, когато Токугава Цунайоши издаде първия си декрет за защита на кучетата. Първоначалната реакция на негодувание и недоумение бързо отстъпи място на скрит протест заради парите, пропилени по кучетата, и заради възмутителните наказания на хора, упражнили някакво насилие върху тях.
— Днес няма да се възползвам от услугите ви — отвърна той. После, тласкан от внезапен порив, попита: — Познавахте ли Норийоши?
Любителя на вишни се намеси, за да предотврати отговора на Целебни ръце.
— Йорики, Целебни ръце след малко има важна среща — после се обърна към масажиста: — Не се бави, трябва да побързаш! — и пак почна да пристъпва от крак на крак, което подсказа на Сано, че просто се опитва на всяка цена да отпрати приятеля си.
Целебни ръце не обърна внимание на намека:
— О, да, господарю — отвърна той. — Норийоши беше добър човек. Пращаше ми много клиенти. Познаваше всички… нали разбирате, всички известни владетели и богати търговци.
— Коя му беше приятелка? — попита Сано с възродена надежда.
— Как коя? Глициния! Дето работи в Двореца на небесната градина, на Наканочо. Тя…
— Млъкни, глупако! Стига си дрънкал и веднага се пръждосвай, че иначе ще кажа на дошина да те хвърли в тъмницата!
Гневният изблик на Любителя на вишни стресна масажиста и той млъкна. След кратка неловка пауза Целебни ръце се обърна с извинителен жест към Сано:
— Трябва да тръгвам, господарю — обърна се и тръгна надолу по улицата, свирейки на дървената си флейта, за да привлича клиенти.
Сано се сбогува с Любителя на вишни и забърза след Целебни ръце. Настигна го и го заразпитва за враговете на Норийоши, дали е чул някакви слухове за смъртта му, дали някой е искал да го убие, но Целебни ръце явно бе изплашен от заканата на Окубата.