Шинджу

— Всички смятаха, че Норийоши е сметкаджия, егоист и сребролюбец — каза тя. — Само споменете името му и ще чуете това — тя се усмихна лукаво и се престори, че въображаема ръка отброява пари в дланта й. Простоватият жест изглеждаше нелеп за едно толкова елегантно момиче, но помогна на Сано да си представи как е изглеждал Норийоши в очите на другите. — Но с мен той беше различен… — тя замълча за момент и после продължи със снишен глас: — Дойдох в Едо от провинция Дева, когато бях на десет години. Баща ми ме продаде на един сводник, защото реколтата беше оскъдна и не можеше да си позволи да ме храни заедно с майка ми и четиримата ми братя. Започнах като слугиня в Божествената градина. Знаете ли какво означава това?

Сано кимна. Младите момичета, освен ако не се окажеха многообещаващи, бяха използвани в публичните домове буквално като робини — работеха най-изнурителната работа само срещу оскъдна храна и подслон. Повечето умираха, преди да достигнат зряла възраст; оцелелите можеха само да мечтаят да се издигнат до слугини или второкласни проститутки. Много рядко някои от тях ставаха знаменити първокласни юджо, а само единици успяваха да получат независимостта си от мъжа, който ги притежаваше.

— Запознах се с Норийоши година по-късно, когато дойде да остави няколко шунга, които дамите да показват на своите клиенти. Отби се в кухнята за чаша чай, а аз бях там и белех зеленчуци — при този спомен усмивка докосна устните на Глициния. — Той ме попита как се казвам и откъде съм. Вероятно е знаел, че съм гладна — бях толкова слаба, че ребрата ми се брояха… — тя докосна гладката сочна плът при ключиците си. — И косата ми бе почнала да окапва. От този ден нататък редовно ми носеше храна, когато никой не гледаше. Страхувах се, че ще престане, но той не спря. Скоро възвърнах силите си и се възстанових. Косата ми израсна отново. И Норийоши започна да ме придружава, когато излизах да изпълня някоя поръчка. Разсмиваше ме с шегите си. Учеше ме как да вървя, как да се усмихвам, как да разговарям с мъжете. Сигурно съм си учила уроците добре, защото един ден моят собственик каза, че вече не е необходимо да работя в кухнята. Нареди на слугините да ме облекат в хубави дрехи. И оттогава… — тя направи жест към стаята и себе си: — Останалата част от историята ви е известна.

— Да — отвърна Сано.

Можеше да си представи как Норийоши с окото си на художник е забелязал скритите заложби у Глициния. Беше я спасил от жестока съдба. Но не безкористно: без съмнение е очаквал тя да му е задължена, за да може да се възползва от услугите й. Сано сведе поглед към деколтето на кимоното й, откъдето започваше нежната извивка на гърдите й. Кръвта нахлу в слабините му. За момент почти завидя на мъртвия.

Острият поглед на Глициния бе изпълнен с упрек.

— Знам какво си мислите — възкликна тя. — Само че не беше така. Норийоши никога не ми е бил любовник. Той предпочиташе мъже, ако искате да знаете.