Шинджу

Сано се събу в преддверието, остави меча си и влезе вътре. В кухнята възрастната прислужничка Хана приготвяше вечерята — на печката вреше супа, а до нея къкреше гърне с ориз. На дървената маса имаше нарязани зеленчуци и два черни лакирани озена — вече наредени с купи, пръчици и чинии. Сано кимна на Хана в отговор на поклона й. Тя работеше за семейството още отпреди раждането му. В този миг от стаята се разнесе дълбока лаеща кашлица. Сано плъзна вратата встрани и я отвори.

Баща му лежеше сгушен под дебели завивки. Майка му стоеше до постелята и придържаше кърпата, с която той затулваше кашлицата си. Едвам си поемеше дъх, хриптеше и стенеше от болка. Майка му тихо редеше успокоителни думи и придърпваше края на завивките над мангала, за да сгрее болника. Газената лампа отпечатваше сенките им на стената.

— Отосан34! — извика отчаяно Сано. От много време насам баща му бе с разклатено здраве, но без видими признаци на влошаване. Сега Сано се стъписа, като видя колко зле изглеждаше баща му, откакто се разделиха миналия месец. — Отосан, защо не ми каза, че си болен? — Сано се приближи и коленичи до баща си.

Старецът поклати глава. Една измършавяла ръка се показа изпод завивката и немощно махна в отговор на въпроса му. Майка му отговори вместо съпруга си:

— Не искаше да те тревожи, Ичирочан. А и всъщност днес вече е много по-добре. Скоро ще се оправи — гласът и усмивката й бяха ведри, но угриженото й лице казваше истината. Майка му сведе поглед към кърпата и щом видя кървавите петна по нея, бързо я скри в скута си.

— Идва ли лекар? — попита Сано, огорчен, че майка му се опитва да го залъже. Тя винаги бе отричала съществуването на проблемите, защото искрено вярваше, че така ще накара грижите да отминат.

— Никакъв лекар — изхриптя баща му и се закашля отново. После добави: — Става късно. Сега ще вечеряме — обърна се към съпругата си и рече: — Хайде, донеси яденето. Няма да оставим гладен сина ни, нали.

Майка му стана покорно и излезе от стаята.

Със свито сърце Сано забеляза още една злокобна промяна у баща си — старецът никога преди не бе говорил за болежките си, въпреки че с охота ходеше по лекари, по гадатели, врачки, шинтоистки и будистки свещеници. Сега явно се бе примирил с болестта и я приемаше със стоическа безропотност. В очите на Сано пареха едва сдържани сълзи. Не искаше родителите му да ги видят, затова сведе глава над влажната кърпа, която донесе майка му. Нямаше сили да срещне погледа й, когато тя ласкаво докосна ръката му.

Хана постави по един пълен с храна озен пред Сано и баща му. Започнаха да ядат, без да продумат, спазвайки обичая, но Сано не можеше да не забележи колко бавно и мъчително се храни баща му, как скришом си почива между хапките. Твърдо реши, че след вечерята отново ще постави въпроса за лекарите, но когато приключиха и озен бяха прибрани, баща му заговори първи: