Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Той се измъкна от стаята и внимателно притвори вратата. Цареше тишина, нарушавана единствено от съскането на газените лампи в порцелановите им глобуси и приглушените гласове отекващи по отвора на голямото стълбище. Той се запъти към хола, безшумно, но целенасочено, без повече предпазни мерки. В къща с подобен размер, с толкова многобройна прислуга и с допълнителната суматоха на тазвечершното парти, едва ли щяха да разпитват някой с вид на човек, който знае къде отива,
Откри стълбището за прислугата в отсрещния край на коридора и бързо се спусна по него, за да се озове в тясно помещение с нисък таван, което водеше към задната част на къщата. Докато минаваше покрай една отворена врата чу, че някой извика:
— Ей, ти, не те знам кой си, я чакай малко.
Никола се подчини и спря. Помещението беше малък килер с шкафове със стъклени витрини, с наредени в тях порцеланови сервизи и лъсната сребърна посуда. Мъжът, който го беше повикал бе сивокос и набит и размахваше връзка ключове. явно икономът, помисли Никола. В стаята имаше и някаква жена на средна възраст с оскърбено изражение, облечена в сива рокля и престилка. Никола каза:
— На Капитан Моран съм, сър.
— А, добре, свободен си тогава. — Икономът отново се обърна към разярената лелка с набрашнена престилка. — Не, кажи на Листери, че това е последната ми дума.
— Не, ти му кажи! Повръща ми се от адераското му бръщолевене и ти можеш…
Без дори да се налага да вкарва в употреба внимателно обмисленото извинение, че е забравил ръкавиците в каретата, Никола стигна до свода в края на прохода и каращите се гласове се изгубиха в още по-шумната кухня. Пещта представляваше монолитен монумент, заемащ цялата стена в дъното, а над огнищата димяха медни тигани за пържене на риба. Една дълга маса се огъваше под тежестта на форми за сладкиши, тавички за печене на меренги и квадратни тави за пайове. В бюфетите до тухлените стени бяха наредени порцеланови чинии и сребърни комплекти за какао и кафе.
Готвачът, запотен под бялата си шапка, тръшна някакъв съд върху печката и изкрещя убийствена псувня на адераси. Откъм огнището му отвърна също с крясък някаква жена, която подреждаше шпиковани скопени петли върху плоска тава.
— Какво разбираш ти бе, скапан чужденец!
Вратата на отсрещната стена се отвори рязко и пропусна две кухненски прислужнички, които с усилие влачеха ведро с вода. Никола им помогна да го сложат на поставката в близост до масата, след което ги остави да се присъединят към колежката си в битката. Той се измъкна през някакъв друг килер и оттам през вратата към зеленчуковата градина.
Мина по незастланата пътека, обикаляща участъци засадени с пъпеши, краставици, цикория, както и дървени сандъчета за увивни зеленчуци. Покрай лявата стена, от двете страни на алеята за каретите стърчаха оголели от зимата крушови дървета. Имаше някаква дървена врата, заден вход към конюшните, но за щастие беше затворена. Отдясно, над градинската стена виждаше страничната част на една от двете пристройки, които вдовицата бе построила за синовете си. Сивите камъни бяха обрасли с увивни растения, но иначе изглеждаха добре поддържани, както и главната къща. Вероятно двете пристройки се използваха за допълнителни гостни или за квартири на прислугата.
Стигна до решетестата врата в края и я отвори, за да навлезе в цветната градина. Изчака и обмисли поведението си. Тук територията беше опасна; около конюшните и в зеленчуковата градина можеше да обясни присъствието си. Но тази зона трябваше да е забранена за каквато и да е прислуга, освен за градинаря.
Изглеждаше пуста. Пълзящи рози, дюлеви дървета и върби закриваха стените, които оформяха, снижавайки се, лека падина и преминаваха в друга висока стена. Преплетени растения, които напролет щяха да цъфтят, се виеха от гнездата си и заплашваха да погълнат павираните алеи и фонтана с играещата в средата му нимфа, уловена в хватката на голи лозници.
Никола притича покрай стената, над която стърчеше скулптираната балюстрада на терасата. Към края на градината терасата преминаваше в широка квадратна платформа. Сега от къщата го скриваха буйни храсти и той заби пръстите си и носовете на ботушите си в пукнатините на грапавата каменна стена. Набра се на мускули и преметна крак през балюстрадата, с надеждата, че петната от мъх няма да личат много по тъмните му дрехи.
Беседката се намираше в центъра на платформата. Архитектурата й бе семпла, отворена окръжност от колони, поддържащи скулптиран антаблеман#. Камъните бяха състарени изкуствено, както и триумфалната арка и придаваха на мястото достолепен старинен вид. В средата бе разположена красива дървена маса, обградена с осем стола.