Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Огромните корони на няколко дъба, всеки с големината на малка могила и далеч по-стари от къщата, препречваха гледката от трите страни на платформата и единственото място, откъдето се виждаше ясно, бе точно под каменния мост, свързващ терасата над двора за каретите и гърба на основната къща. Огромните сандъци с цветя и класическите статуи на най-разнообразни полубожества в края на платформата осигуряваха известно прикритие, но малката беседка би била видима за всеки застанал на по-далечната тераса. Отвън не се виждаше никой и Никола се отлепи от прикриващата го статуя и предпазливо влезе в беседката.
Коленичи, за да погледне дали под масата няма някакви въжета, механизми или магически приспособления. Изглежда нямаше, както нямаше и тайни вместилища. Масата бе тежка и масивна, което изключваше възможността спиритистът да я завърти с носовете на обувките си, което бе един от най-често използваните трикове. Той мина към столовете, провери под тях и опипа пълнежа на седалките. Следваше самата беседка. Накрая след като провери мястото толкова, доколкото беше възможно без наличието на стълба, отиде да седне в сянката на един огромен сандък за цветя. Свечеряваше се и мракът се сбираше на локви под оголелите дървета и бодливите храсти. Не бяха направени никакви предварителни приготовления за шоуто, което очакваха да получат срещу парите си Капитан Еверсет и неговата съпруга.
Наистина ли се изненадваш? Запита се Никола. Знаеш, че Октав разполага с реална сила, или поне има достъп до такава сила. Ако беше открил, че масата е поръсена с магически прах, или чекмеджета с двойни дъна, това само щеше да внесе допълнителна неяснота. Просто щеше да чака и да се опита да разбере нещо по време на сеанса.
Никола се върна в стаята без проблем и намери там Рейнар, който вече се обличаше за вечеря.
— А, ето те — каза Рейнар, който връзваше шалчето си пред огледалото. — Тъкмо започвах да се чудя къде си. Откри ли нещо?
— Не. Както и очаквах. Октав дойде ли? Кои са другите гости?
— Не го видях. Но Мадам Еверсет говореше за него като че ли всеки момент очакваше да се спусне връз нас право от етера. Но не бих могъл да ти кажа дали това означава, че е в къщата или точно обратното.
Рейнар изруга, съдра шала и го метна през рамо, след което започна да избира нов от отвореното чекмедже. Никола улови парчето плат преди да беше паднало на пода и го остави настрана. Рейнар продължи:
— Колкото до останалите гости, те са точно онова, което се очакваше. Амелин Даниел, полуоткачената, която се мъкне с онзи, как му беше името, неприятния поет, дето е наркоман на опиум…
— Алгрето ли?
— Същият. И той е тук, естествено, и е довел и жена си, за да постави Даниел в неловко положение. Още, придружителят на Даниел, някакъв пъпчивец, който вече на два пъти ми отправи сексуални намеци, а аз съм достатъчно възрастен, за да му бъда баща, за Бога. И още, Виярд и настоящата му любовница, Илиан Изолд, оперната певица, и разбира се, Конт Беление, който не би получил покана и за парти на потъващ кораб, откакто откриха, че е замесен в онзи скандал в Назан Корт.
Рейнар бе на път да съдере още един шал. Никола го спря нетърпеливо, обърна го и сам довърши връзването. Компанията бе, както обикновено скандална, но пък и Рейнар не би бил поканен, ако случаят беше различен. Бе известен с фриволното си поведение още преди да постъпи на служба в Гвардията, но засега най-отвратителният скандал бе онзи, поради който беше изгубил службата си и който го бе превърнал във враг на Конт Монтес.
Рейнар имал сърдечна връзка с един по-млад от него офицер от благородническа фамилия, докато по същото време младежът се домогвал до годеж с някаква девойка от още по-благородно и далеч по-богато семейство. Адвокатът на Монтес, Деврил, докарващ си допълнителни доходи чрез изнудвачество, успял да откупи едно дискредитиращо писмо от младежа до Рейнар, което било откраднато от сандъка на Рейнар, докато полкът му бил разквартируван на полуостров Тетари. В началото момъкът плащал на изнудвача, докато изразходил личните си средства, но исканията на Деврил продължили и накрая, точно в деня преди сватбата, писмото станало публично достояние. Скандалът, висотата на положението и, вероятно, убеждението, че самият Рейнар е дал писмото на Деврил, повлияли на крехкия темперамент и младежът се самоубил. Скоро след това Рейнар се завърнал във Виен и открил, че приятелят му е мъртъв и повечето от хайлайфа са убедени, че към самоубийството го е подтикнал той. Настроенията срещу него били толкова силни, че неговият командир скалъпил срещу него някакви формални обвинения с цел да го уволни от Гвардията.