Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Струва си още веднъж да изложим накратко в тяхната последователност тези заплетени събития. През 1104 г., след като се среща с неколцина благородници, един от които е свързан с Андре дьо Монбар, графът на Шампания заминава за Светите места. През 1112 г. племенникът на Андре дьо Монбар, св. Бернар, става член на цистерианския орден. През 1114 г. графът на Шампания предприема второ пътуване до Светите места с намерението да се включи в Ордена на тамплиерите, който е основан освен от Андре дьо Монбар и от собствения му васал и който вече съществувал или най-малкото е замислен, както личи от писмото на епископа на Шартр. През 1115 г., има-няма година по-късно, графът на Шампания се прибира в Европа и дарява земя на абата на Клерво, тоест на племенника на Андре дьо Монбар. През следващите няколко години и цистерианците, и тамплиерите, с други думи, ордените на св. Бернар и Андре дьо Монбар, натрупват баснословни богатства и се разрастват неимоверно.

Докато разсъждавахме над тези събития, все повече се убеждавахме, че колкото и заплетени да са те, в основата си са подчинени и са съобразени с някаква схема, която в никакъв случай не е плод на случайността или на голи съвпадения. Точно обратното, по всичко личеше, че си имаме работа със сложен и амбициозен план, чиито следи се губеха в столетията. За да възстановим подробностите, предпазливо разработихме хипотеза, нещо като „сценарий“, в който да вместим вече известните ни факти.

Допускаме, че в Светите места случайно или целенасочено е било намерено нещо от огромна важност, към което проявяват интерес някои от най-влиятелните европейски благородници. Предположихме и че находката е съдържала пряко или косвено огромно потенциално богатство, както може би и нещо, което трябва да се пази в тайна и за което не бива да знае никой освен малцина високопоставени феодали. Накрая, решихме, че за нея е съобщено на срещата, състояла се през 1104 г.

Веднага след нея графът на Шампания заминава за Светите места вероятно за да провери онова, което е научил, а може би и да даде указания за някакви действия, например за създаването на организацията, прераснала по-късно в Ордена на тамплиерите. Орденът е учреден през 1114 г., ако не и по-рано с решаващото съдействие на графа на Шампания, който, както личи, е бил негов вдъхновител и го е финансирал. През 1115 г. парите започват да се връщат обратно в Европа, за да попаднат у цистерианците, които, ръководени от св. Бернар и радващи се на доста силни позиции, подкрепят новоучредения Орден на тамплиерите и издигат престижа му.