Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Сам по себе си фактът, че орденът е основан по-рано, не буди непременно някакви сериозни подозрения. Има обаче други обстоятелства и странни съвпадения, които определено са твърде съмнителни. Най-малко трима от деветимата рицари, създали ордена, включително Хуго дьо Пайен, явно са земляци, имат роднински връзки, познавали са се отпреди и са били васали на един и същи феодал — графа на Шампания, на когото през 1114 г. пише епископът на Шартр и който през 1124 г. става тамплиер и се заклева да е верен на собствения си васал! През 1115 г. той предоставя безвъзмездно земята, на която св. Бернар, покровител на тамплиерите, съгражда прочутото абатство Клерво, а един от рицарите, основатели на ордена — Андре дьо Монбар, е чичо на св. Бернар.

Нещо повече, от 1070 г. в Троа, където е замъкът на графа на Шампания, процъфтява влиятелна кабалистична и езотерична школа60. На църковния събор, състоял се през 1128 г. в Троа, тамплиерите са регистрирани официално сред монашеските ордени. През следващите два века Троа е тяхно стратегическо средище, дори днес край града има гора, която се нарича Тамплиерският лес. Пак в Троа е създаден един от първите, ако не и първият рицарски роман с автор Кретиен дьо Троа.

Лека-полека сред тази лавина от данни започнахме да съзираме някаква основна нишка, модел, който явно не бе плод просто на съвпадения. В случай че такъв модел наистина съществуваше, щяха да се потвърдят подозренията ни, че тамплиерите са имали някаква тайна мисия. Можехме обаче само да се досещаме до какво се е свеждала тя. Една от нашите отправни точки бе мястото, където се е намирало крилото в кралския дворец, отредено на ордена: точно край Храмовия хълм. През 70 г. храмът, извисявал се там, е сринат до основи от римското войнство, предвождано от Тит. Съкровищата му са плячкосани и пренесени в Рим, а оттам — вероятно в Пиренеите. Но ако в храма е имало и нещо друго, много по-важно от богатствата, заграбени от римляните? Твърде възможно е, изправени пред наближаващите фаланги на стотниците, свещениците в храма да са оставили плячката, която римляните са се надявали да намерят, и да са скрили нещо много по-значимо някъде наблизо, например под самия храм.

Един от ръкописите, намерени в Кумран край Мъртво море, е известен като „Медния ръкопис“. През 1955–1966 г. той е разчетен в Манчестърския университет: в него недвусмислено се говори за голямо количество златни кюлчета, църковна утвар, други предмети, чийто характер не се уточнява, и някакво „съкровище“. Споменава се и за двайсет и четири тайника под самия Йерусалимски храм61.

В средата на XII в. някой си Йохан фон Вюрцбург, ходил на поклонение на Божи гроб, описва посещението си в така наречените „Соломонови конюшни“. Още личат останките от тези постройки, разположени до самия храм. Според Йохан те били много просторни и побирали две хиляди коня, тъкмо в тях тамплиерите държат жребците си. Според най-малкото още един летописец рицарите от ордена използват конюшните дори през 1124 г., когато уж наброявали едва деветима души. От това се подразбира, че веднага след основаването на ордена членовете му се заемат с разкопки около храма.