Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Ами циганката я била видяла двойно и едната лежала, а другата бягала. Така като го казвам, звучи безобидно. Но… май не ми каза всичко, и беше страшно, Маги, разбираш ли, наистина страшно! — Тук вече Елена не издържа и се разплака. — И аз чак се уплаших. И така идиотски се пошегувах…
— Видяла ни е и двете значи. Видяла е Мари, тя сега лежи, дотук е познала. А другата, дето бяга, трябва да съм аз. Интересно… Дали бягам от някого или след някого? Какво още ти каза? Хайде, няма полза от сълзи, това поне го разбрах вече! Кажи по-нататък!
— Няма по-нататък. — Елена си обърса очите. — Циганката я уплашила с вида си. Нещо в погледа й… И ръката й, с която я сграбчила и не я пускала. И толкова, сестра ти избягала. А, каза още, че не й искала пари…
— Не разбрах, къде е видяла тази циганка? Сестра ми не ходи по врачки!
— На улицата, тук наблизо. Била е от тези, дето чистят леда по тротоарите…
Телефонът на Магдалена иззвъня. Беше баща й, много ядосан. За да го успокои, тя спомена Елена, убеди го, че всичко е наред, после пак му се извини и обеща скоро да се прибере, но той й нареди никъде да не мърда, защото ще дойде в най-скоро време да я вземе и заедно да отидат в болницата. Докато говореше, дойде Виктор. Взе си кафе и седна при тях на масата. Изглеждаше блед и страшно уморен.
— Здравейте, душици! Магдалена, съжалявам за сестра ти…
— Виктор, какво е станало с тебе? Никога не съм те виждала такъв! — Тя му подаде ръка и се вгледа в лицето му.
— Къде ходихте снощи с Мария? Не я ли изпрати после? И не се прави на дръж ми шапката! — нападна го в същото време и Елена.
— Какво?! Ти си бил вечерта със сестра ми? — подскочи от изненада Магдалена. — И нищо не си казал!? Ченгетата не те ли разпитваха?
— Ама чакайте малко! Елена, не си права да ме нападаш… Бяхме при мои приятели, всичките са свестни хора, гарантирам за тях. А на сестра ти й хареса — обърна се той към Магдалена, — дори не искаше да си тръгва, развесели се, танцува. Всички я мислехме за тебе, тя нали така се представи… Защо го е направила, а?
— Някой да й е досаждал? Да е засегнала някого? — продължи да го разпитва Магдалена, без да отговори на въпроса му.
— Не, не съм забелязал. Но аз по едно време бях оттатък при компютъра на Наско, приятеля ми, че имаше малък проблем. Видях я после да седи отново умислена. Реших, че пак се е потиснала заради срещата с оная врачка, и се опитах да я разсея. Малко си пийнахме…
— Като те гледам, хич не е било малко — измърмори Елена. — Да не си падал, виж си лицето!
— Душици, знаете, че не обичам да пия. А това ми е от сутринта като се бръснах. — Виктор се попипа по лепенката на лицето, после хвана ръката на Магдалена и я погледна втренчено. — Виж, познаваме се отдавна, не бих допуснал да се случи нещо…
— Извинете, че ви прекъсвам! Магдалена, само за миг да те видя, може ли? — беше Александър, който се бе приближил, без да го забележат. В очите му имаше стаено някакво толкова дълбоко чувство, което тя не можеше да определи с думи, че дори леко се стресна. Стана и тръгна с него към бара. Седнаха на високите столчета и тя с треперещи пръсти запали цигара.
— Искаш ли кафе, сок, нещо друго?
Тя отрицателно завъртя глава и Александър махна с ръка на Веско бармана, че нямат нужда от него. Той побърза да изпълни желанието на шефа си и изчезна някъде отзад.
— Разбирам те колко си притеснена и страшно много ти съчувствам. Но случайно те чух, и това, което си решила да правиш, е опасно. Не знам дали си даваш сметка.
— Какво съм решила, за какво говориш? — без да разбере защо, Магдалена се смути под погледа му.
— Не казвам нищо за Виктор, не ме разбирай погрешно. Сега тук си в безопасност. Но ако така продължаваш да разпитваш, може да попаднеш на някой, от когото е по-добре да стоиш надалече. Моля те, не си играй с огъня.
— Благодаря ти, но баща ми с неговата опека ми стига!
Магдалена не искаше да бъде груба точно с Александър, тъй като го уважаваше за широките му познания и богатия опит, но умората си казваше вече думата и тя трудно се владееше. Знаеше, че ще съжалява за рязкото си държане, но не можеше да се спре, по принцип не търпеше някой да й казва какво да прави.
— Като си толкова загрижен, как не забеляза с кого е била Мария? Тя доста време е прекарала тук, в твоето заведение. Да беше се намесил тогава! Кажи ми например на кого е показвала реферата си? А това календарче? Виждал ли си го? — тя го измъкна от задния джоб на дънките си, без сама да си дава ясна сметка защо го прави. — Не знаеш нищо, нали? Лени, ти знаеш ли? — извика към приятелката си, която я гледаше учудено и неразбиращо.