Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Така ли? — въздъхна Малъри. — Първата ни целувка с Флин беше в кухнята ми.
— Както и да е, в събота ще изляза с него. — Дейна изчака реакцията им и смръщи вежди, когато никоя от двете не проговори. — Е?
Зоуи сложи лакът на бедрото си и опря брадичка на свития си юмрук.
— Тъкмо си мислех, че не би било зле двамата да се опитате отново да станете поне приятели. От друга гледна точка това може би е част от пътя ти към откриването на ключа.
— Трябва сериозно да си помисля, преди да се заловя да решавам много проблеми наведнъж. Не зная дали мога отново да поддържам приятелски отношения с Джордън, защото… струва ми се, че все още съм влюбена в него.
— Дейна!
Малъри хвана ръката й, но тя бързо я отскубна и тръгна надолу по стъпалата.
— Не зная дали съм влюбена в Джордън такъв, какъвто е сега, или какъвто беше преди много време. Нали разбирате, в спомена за него. Може би този образ сега е просто една илюзия. Но трябва да узная истината, нали?
— Да. — Зоуи разопакова кексчетата, които бе донесла, и подаде едно на Дейна. — Трябва да я узнаеш.
— Дори и да съм влюбена, мога да превъзмогна това. — Отхапа голяма хапка. — Веднъж вече го направих. Ако не съм, значи всичко отново е нормално. Поне доколкото е възможно да бъде, докато намеря ключа.
— А неговите чувства? — попита Малъри. — Те не са ли от значение?
— Вече стана така, както той искаше. Този път ще бъде както аз искам. — Раздвижи рамене, сякаш с изричането на тези думи камък падна от плещите й. — Да боядисаме терасата.
Докато разопаковаха четки и валяци, Джордън разказа на Флин и Брад за премеждието на Дейна.
Бяха в хола на Флин, който се бе превърнал в място за размисъл. Джордън крачеше насам-натам, докато говореше, а кучето на Флин следеше всяко негово движение с надеждата да влезе в кухнята и да му донесе бисквитка. Когато Джордън наближеше вратата, голямата черна опашка на Мо започваше нетърпеливо да удря по пода. Все още не бе получил почерпка, но си бе изпросил погалване с крак по гърба от стопанина си.
— Защо не я доведе тук, по дяволите? — попита Флин.
— Мисля, че бих могъл, като я зашеметя и я вържа. Говорим за Дейна.
— Добре, добре, ясно. Можеше да ми кажеш всичко това още снощи.
— Да! И веднага щеше да хукнеш към апартамента й, за да я убеждаваш да дойде. Щяхте да се скарате, а само това й липсваше. А и исках да го разкажа едновременно на двама ви, когато Малъри не е тук.
— Сега, когато вече знаем, какво да правим по въпроса? — попита Брад.
— Имаш право. — Джордън тръгна към дивана и попари надеждите на Мо, като се настани върху сандъка, който служеше за масичка. — Не можем да измъкнем нито нея, нито която и да е от трите. Дори и да можехме, не зная дали би било редно. Залогът е много висок.
— Три души — промърмори Брад. — Все още не съм свикнал с тази мисъл. Зная какво се случи с Малъри, но не мога да го проумея. Съгласен съм, че не можем да ги измъкнем. Всичко се свежда до два въпроса: как да ги предпазим и как да им помогнем да открият ключа.
— Като се погрижим никоя от тях да не остава сама твърде дълго — започна Флин. — Въпреки че се докопа до Малъри, когато с нея бяха Дейна и Зоуи, трябва да вземем тази предпазна мярка.
— Тя няма да се премести тук, Флин. Предложих аз да се изнеса, но не успях да я придумам. — Джордън вяло потърка брадичката си и си спомни, че не се бе обръснал. — Но някой от нас би могъл да й погостува. Поне да спи там нощем.
— Да, да, веднага ще се съгласи. — Тонът на Флин бе саркастичен. — Миг след като кажа, че възнамерявам да спя в апартамента й, ще се наежи срещу мен и ще ме халоса с най-близкия тъп предмет. А теб няма да приеме за нищо на света. Нито пък Брад.
— Мислех си за Мо.
Раздразнението на Флин премина в недоумение.
— Мо?
Щом чу името си, Мо весело скочи, събори касетка със списания и въртейки опашка, се втурна към Флин.
— Ти каза, че Мо още на влизане в сградата е усетил присъствието на Кейн или поне опасността.
— Да. — Флин си спомни случката и погали голямата глава на песа. — Втурна се нагоре по стълбите, готов да прегризе нечий гръклян. — Нали така, дивако?
— Значи бихме могли да го използваме като предупредителна система. Ако отново се държи както тогава, ще вдигне съседите на крак. Да се надяваме, че ще бъде добър пазач на Дейна.
— Добра идея — съгласи се Брад и изтупа няколко кучешки косъма от панталоните си. — Но как ще убедиш Дейна да приеме Мо за съквартирант?
— Оставете на мен — каза Флин със самодоволна усмивка. — Ще предложа да се пренеса при нея и както очакваме, ще започнем спор. Накрая ще отстъпя и ще я помоля да направи малък компромис, като приеме Мо, за да мога да спя спокойно нощем. Ще се смили над мен и ще се съгласи, за да не се чувства виновна.