Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Понякога е голям сладур — каза Дейна с усмивка, но стисна зъби.
— О, стига, Дейна. — Зоуи изключи рендето и извърна глава. — Нямаше нужда да си прави труда. Загуби цели два часа, а не поиска да го почерпя нищо друго, освен две чаши чай с лед.
— Не се и съмнявам, че добре е огледал задника ти, докато си вървяла към къщата да му ги донесеш.
— Може би. — Зоуи се постара изражението й да не издаде насмешка. — Но просто като приятел, без греховни помисли. Нищожна отплата за това, че ми спести ново ходене в сервиза. Колата ми не е вървяла толкова гладко, откакто я купих. Всъщност, дори когато я купих.
— Да, винаги се е справял с колите. — „И щедро е отделял от времето си“, мислено добави Дейна. — Права си, много мило от негова страна.
— Голям сладур — подхвърли Малъри и многозначително погледна Дейна.
— Да — промълви тя.
— Позволи на Саймън да се повърти около него, когато се прибра от училище. — Зоуи отново включи рендето и се залови за работа. — Забавно ми е да гледам как моето момче се сприятелява с мъже. Трябва да призная, че и Брадли се държа чудесно с него, оценявам това.
— Значи никой от двамата не се е опитал да стане по-близък и с майка му? — полюбопитства Дейна.
— Не — почти се засмя Зоуи и продължи да придвижва инструмента по дюшемето. — Разбира се, че не. Джордън просто направи услуга на приятел, а Брадли… Няма нищо подобно.
В съзнанието на Дейна остана дълго „хммм“, когато продължи работата си.
До обяд терасата бе сравнително готова да премине инспекцията на Зоуи. Седнаха на загладените дъски, за да отпуснат уморените си мускули и да хапнат сандвичи с риба тон.
След цяла сутрин работа, когато слънцето я напече и я обзе сънливо настроение, Дейна реши, че е време да разкаже за преживяването си предишната вечер.
— Снощи… имах малка схватка с Кейн.
Малъри затаи дъх и посегна към бутилката с вода.
— Какво? Тук сме от три часа, а ни го казваш чак сега?
— Не исках да започваме деня с него. Знаех, че всички отново ще се паникьосаме.
— Добре ли си? — Зоуи сложи ръка на рамото й. — Нали не си пострадала?
— Не, но трябва да ви кажа, че кратките срещи, които съм имала с него по-рано, не могат да се сравнят с това. Знаех какво се случваше с теб, Малъри, и все пак не го разбирах напълно. Сега го разбирам.
— Разкажи ни.
Малъри се премести и Дейна се озова между двете. Този път бе по-лесно. Успя да разкаже преживяването си по спокойно и с повече подробности, отколкото на Джордън. Но гласът й отново затрепери няколко пъти и се на ложи да вземе термоса си с кафе и бавно да отпие глъчка, за да успокои гърлото си.
— Можеше да се удавиш. — Зоуи обви ръка около раменете й. — Във ваната.
— И на мен ми хрумна. Но не мисля. Ако можеше просто да ни ликвидира, защо не ни накара да скочим от някоя скала или да се втурнем пред движещ се камион? Нещо такова.
— Господи, това наистина е успокояващо. — Зоуи погледна към улицата и едва не затрепери, когато премина кола. — Радвам се, че го каза.
— Стига. Сериозно. Струва ми се, че силата му стига дотук. Също както с Малъри. От нас зависи да направим избора, да бъдем толкова верни на себе си, че да прозрем, че всичко е илюзия, и да се отърсим от нея.
— Все пак е успял да те нарани — изтъкна Зоуи.
— Господи. — Дейна сложи ръка на сърцето, когато си спомни. — Да, бих казала. Въпреки че болката беше илюзия, той постигна целта си. По-мъчително от тази болка бе да зная какво означава тя и какво би могъл да ми отнеме.
— Трябваше да ни се обадиш. — Гласът на Малъри издаде едновременно загриженост и укор. — Дейна, трябваше да позвъниш на мен или Зоуи. Или на двете. Зная какво е да бъдеш в плен на тези илюзии. Не е трябвало да оставаш сама.
— Не бях. Канех се да направя точно това. Стоях в спалнята и бях готова да се развикам за помощ, когато Джордън почука на вратата.
— Ооо…
Дейна прониза Малъри с поглед.
— Няма никакво многозначително „о“. Просто се озова там в момент, когато бих се зарадвала на компанията на всеки, дори на двуглаво джудже, стига да може да прогони онзи тип.
— Все пак странно съвпадение — отбеляза Малъри и примигна. — Искам да кажа, ново доказателство за пръста на съдбата и за връзката помежду ви.
— Слушай, това, че ти си хлътнала по Флин, не означава, че всички около теб ги очаква нещо подобно. Отби се и се държа много почтено. Отначало.
— А после? — настоя да узнае Зоуи.
— За разлика от Брад, Джордън, очевидно, никога не се колебае, преди да предприеме смел ход. Заклещи ме в кухнята.