Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Бе узнала също, че дълбоко в себе си Джордън е запазил онази почтеност, която винаги я е привличала. Бе изплашена, почти обезумяла от страх, а той й бе дал точно това, от което се нуждаеше, за да се почувства отново сигурна, без да я кара да се смята за глупава или слаба.
Не можеше да го отрече.
Когато се залови да почисти банята, осъзна, че е впечатлена и от признанието му, че е бил егоист.
Ненавистта й към него нямаше да изчезне заради това, но поне бе имал доблестта да го признае.
Щом зърна книгата във ваната, вече напълно подгизнала, стисна зъби още преди да прекрачи прага на банята.
Символично бе, че магьосникът бе проникнал в най-съкровеното й кътче. Целта му бе да я убеди, че няма място, където би могла да се чувства напълно защитена от него, докато не открие ключа или до края на срока.
Отпуши ваната и се загледа в изтичащата вода.
— Ще се справя с теб — решително заяви тя. — Следващия път няма да бъде толкова лесно да ме сплашиш. Ще се справя и с Джордън, и със собствените си чувства, защото тази вечер научих още нещо. Все още съм влюбени в този откачалник, по дяволите.
Не се почувства по-добре, когато го изрече на глас, но се стегна и приведе банята в ред. Докато вървеше към спалнята, се замисли как да въведе ред и в живота си.
Що се отнася до Джордън, по-вероятно бе все още да е влюбена в спомена за него. Момчето и младият мъж, преживял огромно страдание, нейната първа любов. Нали всяка жена запазва съкровени спомени за първата си истинска любов…
Седна на леглото и взе друга книга от чекмеджето на нощното шкафче. Романът, който държеше там, не бе кой да е, а „Неразкрито престъпление“ от Джордън Хоук.
Навярно би се почувствал поласкан, ако разбереше, че тя чете последната му творба, и още повече, ако узнаеше, че всяка дума в нея й харесва.
Може би бе влюбена в спомена за момчето, но би пред почела да изяде жив плужек, отколкото да допусне той да открие, че е прочела всяка от книгите му.
По два пъти.
Шеста глава
Започнаха работата по терасата, възползвайки се от топлото есенно време и опита на Зоуи.
Дейна и Малъри единодушно я обявиха за кралица на ремонтите. С най-старите си дрехи и въоръжени с нови инструменти, подготвяха терасата за боядисване под нейните инструкции.
— Не знаех, че ще падне толкова много работа. — Малъри се отпусна на пети и погледна ноктите на ръцете си. — Развалих маникюра, който ми направи онзи ден — каза тя на Зоуи.
— Отново ще го оформя. Ако не олющим старата боя, новата няма да хване. Повърхността трябва да бъде равна и пореста, иначе ще се наложи напролет отново да боядисваме.
— Свалям ти шапка — каза Дейна и се загледа в нея, докато умело боравеше е електрическо ренде. — Мислех, че просто намазваш боята и чакаш да изсъхне.
— Щом си мислила така, наистина трябва да ми сваляш шапка.
— Не се главозамайвай — промърмори Дейна и събори няколко парчета от ронещия се пласт боя с шпатулата си.
— Не бих имала нищо против да нося корона. Нещо фино и изящно. — Докато говореше, Зоуи нагледа чирачките си. — Ще изглежда страхотно. Ще видите.
— Защо не ни позабавляваш по време на тази досадна работа? — предложи Малъри. — Разкажи ни за вечерята с Брад.
— Не беше нищо особено. Поигра видеоигри със Саймън, вечеряхме и си тръгна. Излишно беше да се тревожа толкова. Просто от доста време не ми е гостувал мъж. А и не съм свикнала да готвя за милионери. Струваше ми се, че трябва да сервирам в луксозни съдове, каквито нямам.
— Брад не е такъв — възрази Дейна. — И богатите могат да бъдат нормални. Когато бяхме деца, често хапваше у нас, а не сме ползвали луксозни съдове всеки ден.
— Не е същото. Първо, аз не съм израснала заедно с него. Освен това твоето семейство има повече допирни точки с неговото. Една фризьорка, прекарала детството си в каравана в Западна Вирджиния, няма за какво да разговаря с наследник на американска империя.
— Нечестна си и към него, и към себе си — отбеляза Малъри.
— Може би. Просто съм реалистка. Както и да е, смущавам се в негово присъствие. Не само заради парите. Сигурно и Джордън е натрупал състояние, щом романите му са бестселъри. Но не ме кара да се чувствам така. Беше ми приятно да си поговоря с него, когато дойде да поправи колата ми.
Дейна се разсея за миг и нарани палеца си.
— Колата ти? — Намръщи се и втренчи поглед в пострадалия си пръст. — Джордън е поправил колата ти?
— Да. Не знаех, че се е занимавал с коли. Наистина разбира от двигатели. Намина онзи ден следобед с цял куп инструменти и каза, че ще я погледне. Беше много мило от негова страна.