Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Винаги съм се възхищавал на ловките ти манипулативни методи — отбеляза Брад.
— Просто трябва да имаш ясна цел. Което ни връща на въпроса за ключа.
— Моят график все още е най-гъвкав — каза Джордън. — Разполагам с достатъчно време за проучвания, размисъл и ходене. Ти, като журналист, имаш източници на информация — обърна се той към Флин. — Освен това Малъри има желание и възможност да работи с теб, а и Дейна и Зоуи вече са те приели, доколкото жени могат да приемат мъж в групата си. Брад ще се възползва от положението си на собственик на „Хоуммейкърс“. Би могъл да се отбива при тях почти по всяко време. „Как е, момичета? Изглежда добре. Мога ли да ви помогна с нещо?“
— Разбира се, че мога. Не е зле да споменете пред Зоуи, че не съм психопат убиец и никога не съм бил.
— Ще се опитам да го вметна при следващия ни разговор — обеща Флин.
„Време е да поработя“, каза си Дейна и запретна ръкави. Трябваше да направи нещо позитивно, за да смаже семената на съмнението за безпомощност, които Кейн се бе опитал да посее в нея.
Проклета да бъде, ако допуснеше да покълнат.
Щом нейният ключ бе познанието, трябваше да използва ума си. А кое бе най-подходящото място да черпи познание, ако не библиотеката? Мъчително бе да отиде там като клиент, а не като вътрешен човек, но щеше да преглътне огорчението, за да потърси това, което й бе нужно.
Не отскочи до дома си да се преоблече, а влезе направо с изпоцапаните си работни дрехи в сградата, която бе представлявала ключ в живота й.
Веднага бе привлечена от мириса. Книги, светът на книгите. Но се отърси от тази сантименталност. Докато вървеше към компютрите, си напомни, че в книгите се крият отговорите.
Вече бе прочела всичко, което бе успяла да намери, за келтската митология и сега възнамеряваше да разшири областта на търсене. Щеше да се съсредоточи върху заглавия, свързани с магии. „Опознай врага — помисли си тя. — Знанието е не само щит, а и оръжие“.
Записа най-ценните си находки и въведе ключовите фрази от напътствията на Роуина. Доволна от резултата, веднага се отправи към рафтовете.
— Забравила ли си нещо?
Санди я пресрещна с вбесяващата си зъбата усмивка.
— Опитвам се да забравя доста неща, но ти все се изпречваш на пътя ми. Разкарай задника си от тук, Санди — каза Дейна с любезен тон.
— Не одобряваме подобен език в библиотеката.
Дейна сви рамене и я заобиколи.
— А аз не одобрявам сладникавия ти парфюм, но няма да се заяждам.
— Вече не работиш тук.
Санди я настигна и сграбчи ръката й.
— Това е обществена сграда, за която случайно имам карта. Пусни ме или ще разбия тези бели зъби, наредени като перли, за които татко ти сигурно е платил доста. — Дълбоко си пое дъх, за да възвърне спокойствието си. Искаше просто да вземе книгите и да си тръгне. — Защо не изтичаш при Джоан да й докладваш, че съм тук и изнасям книги? Или е заминала за страната на Оз да се прави на плашило?
— Ще се обадя на полицията.
— Добре, давай. Интересно какво ще прочетеш в „Диспеч“ за отношението към редовните клиенти в тази библиотека напоследък. — Махна с ръка към лицето на Санди и застана пред една от етажерките. — Не се безпокой, ще се погрижа името ти да бъде написано правилно.
Оказа се по-трудно да преглътне огорчението, отколкото бе предполагала. Дейна призна това пред себе си, докато избираше нужните й заглавия. Изпитваше колкото гняв, толкова и болка, че не може да идва тук дори като клиент, без да я тормозят.
Но нямаше да затрепери пред едно малко злобно кутре. Нито пък пред коварен магьосник.
Според нея между тях имаше доста общи неща. Дребнава ревност движеше и двамата, обсебваше ги и причиняваше страдание.
„Ревност — помисли си Дейна и присви устни. — Противоположност на любовта, както лъжата на истината, страхът на смелостта и така нататък“. Това бе нова гледна точка, която я подтикна да грабне томче с „Отело“, най-великата творба, посветена на ревността.
Докато пренасяше книгите, за да запише заглавията, тя се усмихна на една от жените, с които бе работила години наред. Стовари наръча на плота и извади картата си.
— Здравей, Ани. Как я караш?
— Добре. Чудесно.
С превзето движение Ани се обърна надясно и прочисти гърлото си. Дейна проследи погледа й и забеляза Санди, която стоеше със скръстени ръце и смръщени вежди и я наблюдаваше.
— О, по дяволите — промърмори тя под носа си.
— Съжалявам, Дейна. Съжалявам за всичко — прошепна Ани, огледа книгите и ги подреди.
— Не се безпокой.