Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Вероятно с това се обяснява раната на ръката ми.
— Искам полицейският лекар да те прегледа, освен това са ми необходими дрехите, които твърдиш, че си оставил в жилището на Мейвис.
— Ще ме арестуваш ли?
— В момента не мога да те обвиня в нищо. Но ще бъдеш задържан, докато получа резултатите от лабораторните анализи.
Отново го разпита, като настояваше Леонардо да си спомни повече подробности за времето, когато е бил на определено място, по кои улици се е движил, докато е прекосявал града. Ала непрекъснато се сблъскваше със „стената“, която блокираше паметта му. Прекрати разпита с чувство на неудовлетворение, заведе исполина в ареста и се обади в лабораторията.
После помоли за среща с командир Уитни.
Когато влезе в кабинета му, отказа поканата му да седне и застана пред бюрото му. Накратко му съобщи какво е научила от предварителните разпити. Уитни я наблюдаваше със скръстени ръце. Беше опитен полицай и разбираше, че жената срещу него е с изопнати нерви. Когато Ив свърши, той заяви:
— Факт е, че си задържала човек, който признава, че е извършил убийство. И който е имал както мотив, така и възможност да го стори.
— Но същият този човек не си спомня да е виждал жертвата през въпросната нощ, камо ли да я е пребил до смърт.
— Сама знаеш, че често престъпниците прибягват до мнима загуба на паметта, за да докажат невинността си.
— Да, сър. Но все пак не вярвам, че дизайнерът е истинският убиец. Предполагам, че резултатите от тестовете ще докажат твърдението ми, освен това Леонардо изобщо не е склонен към насилие, точно обратното. Бях свидетелка на скандал, по време на който покойната Пандора се нахвърли върху Мейвис. Вместо да се опита да ги разтърве, той се сви в ъгъла и закърши ръце.
— Според собствените му показания в нощта на убийството е пил прекалено много. Понякога алкохолът подтиква хората към насилие.
— Да, сър. — Шефът й имаше право. Ив тайничко изпитваше огромно желание да припише убийството на Леонардо, като вземе показанията му за чиста монета и да си измие ръцете от този случай. Мейвис ще страда, но ще бъде в безопасност, обвиненията ще бъдат снети от нея. — Но Леонардо не е убиецът, когото търсим — безизразно добави тя. — Предлагам да го задържим колкото е възможно по-дълго и да го разпитваме, докато си спомни повече подробности. Но не можем да го обвиним, че е убил Пандора само въз основа на предположенията му, че е извършил престъплението.
— Приемам предложението ти, Далас. Всеки момент очаквам да се обадят от лабораторията. Да се надяваме, че тогава всичко ще се изясни. Сама разбираш, че съществува опасност резултатите да поставят Мейвис Фрийстоун в още по-неизгодно положение.
— Да, сър.
— Известно ми е, че от години сте близки приятелки. Няма да се отрази на служебната ти характеристика, ако откажеш да разследваш този случай. Всъщност би било по-добре за всички, ако го предадеш на друг колега.
— Не, сър. Няма да се откажа. Ако ми наредите да го сторя, ще си взема отпуск и ще се занимавам с разследването. Дори бих подала оставка, решите ли, че това е необходимо.
Уитни допря сключените си длани до челото си.
— Оставката ти няма да бъде приета. Седни, лейтенант. По дяволите, Далас! — избухна той, когато Ив не се подчини. — Седни! Заповядвам ти!
— Слушам, сър.
Командирът въздъхна и се опита да се овладее.
— Наскоро те оскърбих с лични нападки, в които нямаше капчица истина и които бяха напълно несправедливи. Поради това в отношенията ни настъпи срив. Имам чувството, че съм ти неприятен.
— Вие сте най-способният шеф, който съм имала. Знаете, че стриктно ви се подчинявам.
— Вярно е, но вече не сме приятели. — Той кимна, приемайки мълчанието й за съгласие. — Припомни си поведението ми, когато ти разследваше случая, в който бяха замесени мои близки, и ще осъзнаеш, че сега прекрасно разбирам какво преживяваш. Знам какво е да бъдеш раздвоен между обичта към приятелите и служебните задължения, Далас. Тъй като очевидно не желаеш да споделиш чувствата си с мен, съветвам те да излееш душата си пред човек, на когото се доверяваш. Не допускай моята грешка да таиш всичко в сърцето си.
— Мейвис не е убийца. Никакви веществени доказателства не ще ме убедят, че е извършила престъпление. Ще изпълня служебния си дълг, сър, и обещавам, че ще открия истинския убиец.
— Не се съмнявам, че ще изпълниш задълженията, лейтенант, както и че ти очакваш големи неприятности. Но запомни, че имаш подкрепата ми, независимо дали ще се възползваш от нея.
— Благодаря, сър. Имам една молба във връзка с друг случай.