Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Кой?
— Убийството на Йохансен.
Този път Уитни тежко въздъхна.
— Истински териер си, Далас. Като захапеш нещо, не го изпускаш.
Ив предпочете да не спори, а продължи:
— Разполагате с рапорта ми за обиска в жилището на Бумър. Все още не е определен точният състав на наркотика, който открихме. Изследвах по частен път формулата. — Извади диск от чантата си и додаде: — Това е нова разновидност на нелегална химическа дрога с изключително силно и дълготрайно въздействие, в сравнение с онази, която в момента се продава от уличните пласьори. При приемане на средно голяма доза въздействието продължава от четири до шест часа. А превишаването на дозата в осемдесет и седем процента от случаите е фатално.
Уитни взе диска и замислено го огледа.
— Спомена, че си изследвала формулата по частен път.
— Точно така. Използвах връзките си. От лабораторията още не са съобщили окончателните данни, но са успели да идентифицират няколко от съставките, както и пропорциите им. Обърнете внимание, че тази дрога може да се окаже златна мина, тъй като с минимално количество от нея се получават невероятни резултати. Хората лесно се пристрастяват към наркотика, който предизвиква усещане за физическа сила и за могъщество, също и еуфория — или по-скоро чувство за изключителен самоконтрол и за власт над себеподобните. Освен това в него се съдържа регенератор на клетките. Изчислих, че ако бъде приеман ежедневно в продължение на пет години, при 96,8 от хората ще доведе до внезапен и пълен срив на нервната система. И до смърт.
— Боже мой! Искаш да кажеш, че това е вид отрова.
— В най-широкия смисъл на думата — да. На производителите положително е известен този факт, което означава, че ще бъдат обвинени не само в търговия с наркотици, но и в предумишлено убийство.
Ив замълча за миг. Знаеше, че командирът трябва добре да осмисли информацията, предчувстваше какви неприятности ще им причинят репортерите, когато рано или късно се доберат до нея.
— Възможно е Бумър да е бил в неведение относно свойствата на наркотика, но все пак е знаел достатъчно, поради което са го очистили. Искам да продължа разследването на този случай и тъй като имам доста странична работа, моля полицай Пийбоди да бъде назначена за моя помощничка, докато открием извършителя.
— Тя няма почти никакъв опит, лейтенант.
— Вярно, но е умна и изключително трудолюбива. Необходима ми е, за да служи за свръзка между мен и лейтенант Касто от отдел „Наркотици“, който също е използвал Бумър като информатор.
— Имаш я. А за разследването на убийството на Пандора се свържи с Фийни. — Той повдигна вежда. — Разбирам, че вече си го сторила. Да си представим, че току-що си получила официална заповед. Предстоят ти неприятни мигове с репортерите.
— Започвам да свиквам с представителите на медиите. Надин Фарст се е върнала от отпуск. Ще й съобщя каквото намеря за добре. Тя, пък и целият екип на Канал 75 са ми длъжници. — Изправи се и добави: — Налага се да се срещна с неколцина души. Ще се обадя на Фийни и ще го помоля да ме придружи.
— Да се надяваме, че ще приключиш с разследването на двата случая преди сватбеното пътешествие и медения месец. — По лицето на младата жена се изписаха толкова противоречиви чувства на неудобство, удоволствие и страх, че той гръмко се разсмя. — Ще го преживееш, Далас. Гарантирам.
— Само дето моделиерът, който шие сватбената ми рокля, е в ареста — иронично промърмори Ив. — Благодаря, шефе.
Уитни я проследи с поглед, докато тя вървеше към вратата. За разлика от него може би не осъзнаваше, че невидимата бариера помежду им е изчезнала.
— Жената страшно ще се изкефи. — Фийни, който с огромно удоволствие беше предоставил шофирането на Ив, се облегна назад на седалката. Докато пътуваха към Парк авеню, уличното движение не беше особено натоварено. Фийни, който беше роден и израснал в Ню Йорк, отдавна бе свикнал с грохота на земните и на въздушните превозни средства и сякаш не го чуваше.
— Обещаха ми да го поправят. Ах, тези мръсници. Чуваш ли проклетото бръмчене?
Ирландецът се заслуша в звука, идващ от таблото на автомобила.
— Сякаш всеки момент ще ни връхлети рояк пчели-убийци.
— Цели три дни поправяха пустата му кола и накрая положението е по-трагично и от преди! — гневеше се Ив.
— Слушай, Далас. — Фийни сложи ръка на рамото й. — Крайно време е да се примириш с горчивата истина, че колата ти е само за автомобилното гробище. Поискай да ти дадат нова.
— Притрябвала ми е! — Младата жена удари по таблото с опакото на ръката си. — Искам си тази, но без звуковите ефекти. — Спря на светофара и нетърпеливо забарабани с пръсти по волана. Очевидно контролните прибори бяха повредени, следователно не можеше да превключи на автоматично шофиране. — По дяволите, къде се намира Сентрал Парк Саут 582? — От таблото отново се разнесе бръмчене и тя пак го удари с длан. — Попитах къде, по дяволите, е Сентрал Парк Саут 582?