Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Бъди по-мила — предложи ирландецът. — Компютър, моля покажи на дисплея картата и открий Сентрал Парк Саут 582.
Ив изръмжа, когато на монитора се появи холограмно изображение, където маршрутът им беше очертан с контрастен цвят.
— Нямам навик да се подмазвам на уредите си.
— Може би затова все се повреждат. Та както ти казвах — продължи той, преди Ив да успее да му отвърне с подобна язвителна забележка, — жената страшно ще се изкефи. Луда е по Джъстин Йънг. Спомням си го как играеше ролята на голям любовник в „Пада нощ“.
— Това май беше сапунена опера. — Ив го погледна изпод око. — Нима гледаш тези глупости?
— Разбира се, както правят мнозина. Сапунените опери ме отморяват. Ама жената е направо луда по този Джъстин. Не минава седмица без благоверната да си пусне негов филм. Признавам, че е добър актьор. Ами Джери Фицджералд… — той замечтано се усмихна.
— Спести ми възторжените си излияния, приятел.
— Ще ти кажа, че тая мацка има страхотно тяло. Не е като другите манекенки, дето са само кожа и кости. — Той примляска като човек, на когото са поднесли огромна порция сладолед. — Знаеш ли какво ми прави най-голямо удоволствие, когато работя с теб?
— Може би благият ми характер и чувството ми за хумор.
— О, да! — Той забели очи. — Всъщност съм адски горд като се прибера вкъщи и съобщя на жената кого съм разпитвал през деня. Ту мултимилионер, ту сенатор, да не говорим за италианските аристократи и филмовите звезди. Да ти кажа честно, много й се издигнах в очите.
— Радвам се, че с нещичко съм ти била полезна. — Ив успя да паркира очуканата си полицейска кола между един мини ролс-ройс и мерцедес, изработен по поръчка. — Моля да не издаваш страхопочитанието си, докато разпитваме актьора.
— Аз съм преди всичко професионалист, Далас — заяви ирландецът и усмихнато слезе от колата. — Погледни каква сграда. Не си ли мечтаеш да притежаваш апартамент в нея? — После се изсмя и извърна поглед от фасадата, облицована с изкуствен мрамор. — О, все забравям. След като живееш в палата на Рурк, подобни сгради едва ли ще ти направят впечатление.
— Дръж си езика зад зъбите, Фийни!
— Хайде, малката, не се стягай. — Той я прегърна през раменете, докато вървяха към разкошната постройка. — Не бива да се срамуваш, че си влюбена в най-богатия човек на света.
— Не се срамувам, но избягвам да размишлявам по въпроса.
Сградата беше толкова изискана, че се охраняваше едновременно от портиер и от електронна система. Ив и Фийни показаха значките си и бяха поканени да влязат във фоайе, облицовано с мрамор и със златни орнаменти и украсено с красиви папрати и екзотични цветя в огромни саксии от китайски порцелан.
— Еснафска показност — промърмори младата жена.
— Забелязвам, че си станала много изискана — отбеляза Фийни и побърза да се отдалечи. Застана пред вътрешния монитор на охраната и изрече: — Лейтенант Далас и капитан Фийни на посещение при Джъстин Йънг.
— Един момент, моля. — Компютърът изчака, докато самоличността им бъде потвърдена, после добави с мелодичен глас: — Благодаря. Господин Йънг ви очаква. Моля вземете третия асансьор и съобщете при кого отивате. Желая ви приятен ден.
Шеста глава
— Е, как ще действаме? — Фийни намръщено изгледа миниатюрната камера в горния ъгъл на кабинета, докато асансьорът се движеше нагоре. — Май ще е най-добре да приложим стандартния трик с доброто и лошото ченге.
— Страшното е как този изтъркан номер почти винаги дава резултат.
— Лесно е да забаламосаш цивилните.
— Предлагам отначало да бъдем изключително любезни, да се извиним за безпокойството, да благодарим за съдействието и прочие. Ако усетим, че се опитва да ни извози, ще сменим тактиката.
— Обаче аз ще бъда лошото ченге.
— Не ставаш за тази роля, Фийни. Признай го.
Ирландецът печално я изгледа.
— Забравяш, че имам по-висок чин от теб, следователно трябва да ми се подчиняваш.
— Да, но аз съм натоварена с разследването и ролята на лошото ченге ми пасва идеално. Хайде, не провесвай нос.
— Все аз трябва да съм добрият — измърмори ирландецът, когато излязоха в ярко осветен коридор, целият в мрамор и позлата, подобно на фоайето.
В същия миг Джъстин Йънг отвори срещуположната врата. Ив си каза, че сякаш се е облякъл специално за ролята на богат като Крез свидетел, който с удоволствие сътрудничи на полицията. Носеше бежови памучни панталони и широка копринена риза в същия цвят. Сандалите му бяха супермодерни, с дебели подметки и украсени със сложни орнаменти от мъниста.