Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Спазвайки благородната традиция, Тунис се удавил изправен до руля. Повечето членове на рода Крейвън спираха разказа дотук. Джон Крейвън обаче изпитваше удоволствие да дава още малко информация: Тунис умрял, биейки се да се измъкне от потъващия кораб преди пристанищния лоцман. И само Джон Крейвън се хвалеше с онова, което останалите от фамилията дори не смееха да нашепват: че по майчина линия е наследил кръвта на пирати.
Че Джон Крейвън щеше да бъде различен, се видя от мига, в който се появи за първи път на планетата, в района Уилямсбърг в Бруклин. Случи се в нощта на Вси светии. Роднините от страна на баща му решиха да не споменават този факт и веднага обявиха, че момчето ще отиде във военноморския флот, с намерението той да прекара живота си в строга военна дисциплина. Обречеността на плана им си пролича след петнадесетина години, когато Крейвън пропадна на изпита за Военноморската академия. Не че му липсваше интелект. С лекота беше преминал до гимназията още на единадесет години. Но като стигна там, пое по неконвенционалния път към славата. Убеди много по-големите си съученици, че просто е дребен за възрастта си, и след това спечели уважението им като отворкото на класа, като хлапака, който е прекалено печен, за да си пише домашните.
В крайна сметка задоволи поне някои от очакванията на фамилията. Не си спечели диплома от Военноморската академия, но пък влезе в запаса и стана океанолог. От този момент започна да проповядва за големите дълбочини, за подводни маневри, които повечето хора във ВМС подминаваха като невъзможни или, най-малкото — невероятни. Но и той не очакваше лесно да спечели някого. Като всеки свещеник обаче, който проповядва идването на някакво чудо, Крейвън бе пропит с вяра, че в крайна сметка правотата му ще се докаже.
Рейбърн сега му поднасяше нещо като празен подписан чек, с който да прави това, което умееше най-добре: да измисля колкото е възможно повече идеи. Към 1963 г. Крейвън работеше усилено по идеята на Рейбърн — авангардна програма за възпиращи действия от бази в морето. Като начало отдели един милион долара годишен бюджет, като смяташе, че ще стигне за създаването на малка програма по политически науки, която да анализира най-подробно тази стратегия за възпиращите мерки. В хода на работата си откри, че е наел почти всеки специалист по политически науки, специализиращ в стратегическата отбрана.
С оставащия бюджет и с новата си платформа успя да надникне в недокоснатото царство на дълбините, като работеше с групата си за генериране на идеи: за ракети на океанското дъно на километри под повърхността; подводници, които да могат да стигат дотам, да се ориентират в мътните дълбини и да оглеждат с камери непознатите и неизследвани води.
Повечето от хората във ВМС приеха вижданията на Крейвън със сподавена прозявка. Проучванията на океанските дълбини, ако изобщо имаше такива, отдавна бяха забравени в ъгъла и по тях работеше само малка група океанолози. Адмиралите смятаха оперирането на дълбоко за по-трудна задача, отколкото изпращането на космонавт, а в момента точно то ангажираше вниманието на страната. Най-добрите подводници на ВМС можеха да се спускат докъм 300–350 метра. По-надолу ги очакваше сигурна смърт от непрощаващото морско налягане, толкова силно, че спокойно можеше да смачка дори могъщите подводници „Поларис“.
Километрите под оперативния диапазон на ВМС се ползваха с почти толкова уважение, колкото градското сметище. Главното конструкторско направление на ВМС, Бюрото по корабоплаване, поставяше дълбоководното потапяне на десето място в списъка с десетте най-належащи задачи, и то само защото списъкът свършваше там. Дори адмирал Рикоувър, покрит със славата на новатор в очите на обществеността, не проявяваше интерес към дълбочините.
Групата за дълбоководно потапяне на Крейвън се намираше в незавидно положение, но пък имаше желание да работи. Поискаха екип от неговите хора да помогне при изпитанията на подводницата „Трешър“ (SSN-593), първата от нов, мощен клас многоцелеви ядрени подводници, проектирани да се спускат малко по-дълбоко от останалите. На 10 април 1963 г. „Трешър“ не издържа при изпитателното спускане до 395 метра. Доколкото може да се предполага, отказ на тръбопроводи с последваща загуба на тяга е предизвикал редица събития, довели до потъването на подводницата, в която загинаха 129 мъже, включително четирима от групата на Крейвън. Той разбрал за това при Хари Джексън, един от инженерите, който помагал при изпитанията на подводницата малко преди последното спускане и присъствал на всички други дълбоководни спускания.