Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Третото сведение е свързано с тълкованието на годините на управление. Гостун не е княз, следователно неясното словосъчетание в края не е година на възкачване на престола, защото наместниците не празнуват интронизация — това се знае добре от политическата история на Средновековието. Съображението за наместничеството на Гостун насочва изследването на неясните словосъчетания в друга насока, различна от тюркската календарна версия досега.
Разработвайки данните за наместничество, които в случая са важните, защото летописецът изрично е подчертал този факт, историкът се натъква на неочаквана находка.
В руския „Хронограф“ от 1679 г., т.е. създаден два-три века след първия известен на науката ръкопис на Именника, откриваме следния разказ: (става дума за прастари времена) „По мнозе же времени онаго запустения слышаху Скифистии жители про беглецы Словенския о земле прадедъ своих, яко лежитъ пуста и никомъ брегома, и о семъ сжалишася велими и начаша мыслити, како бы имъ наследити землю отецъ своихъ, и паки пойдаша съ Дуная множество их безъ числа, съ ними же Скифы и Болгары и иностранцы поидоша на землю Словенскую и Рускую, и седоша паки близъ езера Ильмера, и обновиша градъ на новомъ месте от стараго Словенска по Волхову яко поприще и боле, и нарекоша Новъградъ Великий, и поставиша старейшину князя от роду же своего именемъ Гостомысла. Тако же и Русу поставиша по старомъ местъ и инии грады много обновиша, и разыдошася кождо съ родомъ своимъ по широте земли.“
В оригинал заглавието на повестта за Гостомысл, наместник на скито-българо-славянската държава в Новгород, звучи така: „О истории еже о начале Русския земли и создании Новаграда и откуду влечашеся род Словенских князей, а во ины Гранографяхъ сия повест не обретается“. Пояснението — мото на повестта вече съобщава за важни исторически данни, пропуснати случайно или нарочно заличени от славянската книжнина. Споменаването на славянските князе предизвиква в историка вспомняния за отъждествяването на българи със славяни в преводните съчинения на старобългарската литература и легендарните генеалогии на Словен, Рус, Асан, откривани в Хронографите. Заглавието на повестта недвусмислено заявява, че ще изследва откъде води началото си рода на славянските князе. Следователно нейната цел е същата, какавто и целта на съставителя на Именника — да бъде проследено родословието на властващите управници във връзка със старите исторически предания, близките до летописеца исторически събития и да се посочат особеностите на всеки един владетел.
Разказът за наместника Гостомысл в Новгород, очевидно вързана с историческата рубрика за Гостун в Именника, е записана първоначално през 1679 г. Тя е свързана с данните от „Повесть временних летъ“, предаваща ранната руска история и датирана около XII в. Разликата във времето на записване на Повесть времених летъ, Хронографа от XVII в. и Именника на князете, намерен в препис от XV в. е около три-четири века.
Гостун не е от „родъ русу“, нито е от „родъ словенский“ ако трябва да се вярва на съставителя на Именника. От друга страна двойното наименование в Именника и Хронографа от XVII в. насочва вниманието към търсене на прозвищата и имената в династическата традиция на славяните и българите. Но ако Гостун (Гостомысл) е наместник на българските князе, владеещи земите около река Дунав, това означава, че земите около Новгород, на север при Балтийско море се намират под властта на българския княз или най-малкото под васална зависимост. Това пък означава, че всички документи от огромната бласт от Адриатика до Балтика и от Трансилвания до реките Днепър и Дон трябва да попадат под някакъв ъгъл с българската история.∗
Проучването на откъслеците в слаявнските летописни съчинения по метода на „пъзел с липсващи части и неизвестни детайли“ показват наличието на обща история, обединяваща отделните разкази. Именникът е средищният документ, около който могат да се поставят сведенията от средновековните хроники и книжовни свидетелства на Източна Европа.
Гостун в славянския Хронограф от XVII в. е предаден като „Гостомысл“, т.е. наставката „ун“ е преведна като „мысл“. Косвени доказателства за допълнение към името на владетеля, указващо неговата умствена способност е прозвището към имената на царете в славянската книжниниа е прилагателното „мъдри“. Верността на подобно виждане може да бъде подкрепена от посочения Градишки летопис, където имената на князете се образуват по същия начин — Унислав, Премысл, Незамысл и т.н. Същото може да бъде подкрепено и от Апокрифния летопис от XI в., и други средновековни българси документи, където някои царе са наречени „премъдри“. Същите прозвища ги откриваме и в руската традиция — Ярослав Мъдри и т.н.