Черният еднорог

Но не, категорично се спря тя. Ако докоснеше това създание дори за миг, тя щеше да загуби себе си. Съзнаваше това, винаги го бе усещала. Трябва да занесе юздата на Бен, защото тя принадлежеше на него.

В този момент еднорогът вдигна глава, прелестен и грациозен. Черното му лице бе съвършено хармонично, дългите му косми се носеха като коприна от повея на вятъра. В очите му се четеше страх, страх от нещо друго, а не от силфидата и нейната златна юзда, страх от нещо, което тя не можеше да разбере. Уилоу се стъписа пред това колко ужасен беше този страх. Имаше чувството, че черният еднорог я поглъща с очи. Все повече се потапяше във видението. Тя примигна, за да се освободи от тази магия и в миг забеляза в очите на създанието не само страх, а и нещо друго. Безпогрешно различи в неговия поглед молба за помощ.

Тя вдигна ръце почти несъзнателно и понесе юздата пред себе си като талисман.

Черният еднорог изпръхтя силно и уплашено и сенките на гората потръпнаха. Сънят мигновено изчезна заедно с еднорога. Отново майката на Уилоу танцуваше сама на обгърнатата от борове полянка. Горската нимфа се превъртя за последен път като парче луна на фона на мрака, забави пируета и безшумно се озова край коленичилата си дъщеря.

Уилоу се бе свила от изтощение, силите й я бяха напуснали от напрежението, което й бе струвал сънят.

— О, мамо — промълви тя и хвана нежните бледозеленикави ръце. — Какво бе това, което ми се яви? — ала подир туй нежно се усмихна и от очите й се търкулнаха сълзи. — Няма защо да те питам, нали? И ти знаеш колкото и аз. Танцът е това, което чувстваш, а не знаеш.

Деликатните черти на майка й съвсем леко промениха изражението си — тя леко приведе очи, незабележимо сви устни. Разбираше дъщеря си, но не можеше да й помогне. Нейният танц не бе източник на познание, по време на танца си тя ставаше само проводник. Така се проявяваше магията в първичните същества.

— Мамо — Уилоу здраво стисна бледите й ръце и докосването вля сили в нея, — аз трябва да разбера, какво е породило тези сънища за еднорога и златната юзда. Трябва да узная защо ми се явява нещо такова, което ме съблазнява и плаши едновременно. На коя страна от това видение мога да вярвам?

Майка й на свой ред стисна ръцете й и откликна като птица в горската нощ.

Крехкият силует на Уилоу се приведе към нея и тялото й потръпна от студ.

— Значи има един единствен човек в Езерната страна, който може да ми помогне да разбера? — тихо попита тя. — Значи има човек, който знае? — на лицето й се четеше вълнение. — Мамо, аз трябва да отида при него! Още тази нощ!

Майка й откликна отново, настоятелно, тайнствено. Изправи се и бързо се завъртя на поляната и обратно, като размахваше ръце настойчиво. Утре, сякаш казваха те. Тази нощ не бива.