Черният еднорог

Бен остана направо гръмнат. Не можеше да реши какво да предприеме. Спомни си думите, които бе казал на Мийкс: „Дали с медальон или без медальон, аз съм си аз, а ти си си ти!“ И отговорът на Мийкс: „Наистина ли си сигурен в това?“

Какво ли му беше сторено?

Бързо се обърна към Буниън, като искаше да открие поне следа от разпознаване в проницателните очи на коболда. Ала нямаше такава. Той се спусна покрай тях до огледалото, което висеше на стената край вратата. Вгледа се в полуздрача в собствения си образ. Беше си неговото лице! Изглеждаше както винаги! Защо ли не можеха Куестър и Буниън да го разпознаят?

— Изслушайте ме! — обърна се той към тях като обезумял. — Мийкс се върна от стария свят, открадна медальона и по някакъв начин е успял да направи така, че никой да не може да ме разпознае, освен самият аз! Като се гледам в огледалото, съм същият, но явно не и за вас!

Куестър скръсти ръце пред гърди.

— Значи, никой не може да те разпознае, освен ти самият, така ли?

Такова твърдение звучеше толкова смешно, че в първия момент Бен само го изгледа.

— Да — отвърна той накрая, — и очевидно е направил така, че той самият да изглежда като мен! Някак си е успял да ми отнеме собствената самоличност. Не аз съм го нападнал в спалнята му! Той нападна мен! — Бен пристъпи напред, като гледаше в очите ту единия, ту другия. — Той ни е изпратил сънищата, не виждате ли, не разбирате ли? Всичко това е негов план! Не зная защо, но го е направил! Искал е да си отмъсти за онова, което му причинихме!

В погледа на Куестър се четеше раздразнение, в погледа на Буниън безразличие. Бен усещаше как нещата му се изплъзват изпод контрол.

— Не бива да допускате това, по дяволите! Не можете да му позволите всичко това! — той мислеше трескаво. — Вижте, щом не съм онзи, за когото се представям, откъде мога да зная всички тези неща? Откъде бих могъл да зная за сънищата — моя сън за Майлс Бенет, твоя за изчезналите магически книги, този на Уилоу за черния еднорог! За бога, ами какво ще стане с Уилоу? Някой трябва да я предупреди! Изслушайте ме, по дяволите! Откъде бих могъл да зная за книгите, които ти снощи донесе — онези с еднорозите? Аз зная за тях. Зная за медальона, за… Попитайте ме нещо! Хайде попитайте ме каквото и да било! Изпитайте ме!

Куестър сурово поклати глава.

— Нямам време за подобни разигравания, който и да си. Знаеш това, което знаеш, защото си ни шпионирал. Подслушвал си разговорите ни и си преценявал как да ги използваш. Забравяш, че вече си признал всичко това на Негово Величество, когато те е заловил да тършуваш из спалнята му. Признал си всичко, когато си бил притиснат до стената. Имаш късмет, че охраната не те е убила, когато си се опитал да избягаш. Имаш късмет, че…

— Не съм се опитвал да избягам! — ядно изкрещя Бен. Той се опита да протегне ръка към Куестър, но Буниън веднага му се изпречи и го отстрани. — Чуйте ме! Аз съм Бен Холидей! Аз съм кралят на Отвъдната земя! Аз…