Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Навремето бях като теб, много, много отдавна. За нищо друго не си мечтаех, освен да стана следотърсач. Накрая напуснах дома си заедно с един стар човек от границата. Тогава бях по-млад от теб. Напуснах дома си и от Източната земя отидох в Калахорн, а после в Северната земя. Не съм се връщал повече от петнадесет години. Бродил съм по всички земи, знаеш ли. И всяка една от тях е оставила по нещичко у мен, както и родната ми Източна земя. Странно, но това ме кара да се чувствам някак си бездомен. Гномите не ми се доверяват напълно, защото прекалено дълго съм бил навън. Аз пък съм видял прекалено много какво има по света, за да бъда същият като тях. Аз съм гном, който не е гном. Научих повече, отколкото те някога ще могат да научат, затворени в горите на Източната земя. И те го знаят. Трудно ме понасят. И все пак ме уважават, защото съм най-добър в това, с което се занимавам.
Погледна рязко Джеър:
— Затова съм тук. Защото съм най-добрият. Друидът Аланон — оня, когото ти не познаваш, спомняш ли си? — е идвал в Рейвънсхорн и Греймарк и се е опитал да премине през Мейлморд. Само че нищо не може да мине през този ад, нито друид, нито дявол. Призраците разбраха, че е бил там и тръгнаха след него. Изпратиха един Скитник, патрул от гномите преследвачи и мен, да го следим. Проследихме го до селото ти и зачакахме някой да се покаже. Мислехме, че все някой ще се появи, макар че беше ясно, че друидът вече беше изчезнал. И кой мислиш се препречи пред очите ми? Ти.
Мислите на Джеър препускаха в главата му. Колко знае? Известна ли му е причината, поради която Аланон беше дошъл в Шейдската долина? Знаеше ли за…? Изведнъж се сети за камъните на елфите, които пъхна набързо в джоба на куртката си, когато избяга от Вейл. Дали са още в него? Дали Слантър не ги беше открил? По дяволите!
Без да отмества очи от гнома той се поразмърда леко и се притисна до въжетата, за да провери дали ще усети допира на камъните върху тялото си. Разбра, че е безнадеждно. Връзките така бяха омотали дрехите му, че той не можеше да разбере какво беше оставено по него. Не смееше да погледне надолу, дори и за миг.
— Въжетата малко те стягат, а? — попита внезапно гномът.
Той кимна:
— Просто се опитах да се понаместя. — Помъчи се да седне и да се отпусне. После поднови разговора: — Защо си направи труда да ме проследиш, след като трябва да вървиш по следите на Аланон?
— Защото преследвах Аланон, за да открия къде отива. Свърших си работата. Той дойде в селото ти, в семейството ти. После се върна в Източната земя — прав ли съм? О, не е нужно да отговаряш. Поне не на мен. Но ще трябва да отговориш на онези, които дойдоха с мен тази сутрин. Те са малко бавни, но пипат здравата. Трябваше да ги оставя, за да мога да те хвана. Знаеш ли, искат да разберат нещо за посещението на Аланон. Искат да знаят защо е дошъл. И за твое нещастие, искат да научат още нещо.
Млъкна многозначително и впи поглед в Джеър.
Младежът пое дълбоко въздух:
— Нещо за магията — прошепна той.
— Интелигентно момче. — Усмивката на Слантър беше жестока.
— А какво ще стане, ако не им кажа?
— Ще бъде глупаво от твоя страна — каза тихо гномът.
Загледаха се в упор, без да продумат.
— Призракът ще ме накара да кажа, нали? — попита накрая Джеър.
— Не Призракът ти е проблемът. Той тръгна на север след Аланон. Проблемът ти е седът.
Младежът от Вейл поклати глава:
— Седът ли? Какво е сед?
— Сед означава гном вожд. В случая това е Спилк. Той командва патрула. Доста неприятна личност. Не ме харесва, разбираш ли? Същински гном от Източната земя. В момента, в който те погледне, ще ти пререже гърлото. Той ти е проблемът. По-добре е да му отговориш на въпросите, които ще ти зададе. — Сви рамене и продължи. — Кажеш ли на Спилк това, което го интересува, аз ще направя, каквото мога, за да те освободят. В крайна сметка ние не се бием с хората от Вейл. Бием се с джуджетата. Не искам да те разочаровам, но не ти си важният в случая. Магията ти е това, от което те се интересуват. Абе, ако отговориш на въпросите мисля, че ще те освободят достатъчно бързо.
Джеър го изгледа подозрително:
— Не ти вярвам.
Слантър се отдръпна назад:
— Така ли? Добре тогава, давам ти честната си дума. Тя е също толкова безценна, колкото й твоята. — Гъстите му вежди се повдигнаха въпросително. — Тя значи за мен точно толкова, колкото и твоята, момче. Повярвай ми.
Известно време Джеър мълча. Не е ли странно, помисли си той, че гномът му казва истината? След като обеща, че ще направи всичко Джеър да бъде освободен, той ще го направи. След като мисли, че Джеър ще бъде освободен, ако отговори на въпросите, той сигурно ще бъде освободен. Джеър се намръщи. От друга страна, откъде накъде ще се доверява на един гном?