Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Никога няма да стане — възрази Леля Ог. — Защото джуджетата ще ти искат цяло състояние за толкова голяма метла.
— Да, но можеш да направиш друго. — Маграт се разпали. — Да караш хората да ти плащат и да ги возиш. Сигурно има доста хора, на които им е дошло до гуша от разбойници по пътищата и от… морска болест.
— Какво ще кажеш, Есме? — попита Леля Ог.
— Аз ще управлявам метлата, а Маграт ще готви.
— Тогава аз какво ще правя? — подозрително отвърна Баба Вихронрав.
— О… ами… трябва да има някой, нали се сещаш, да посреща хората и да им сервира храната — обясни Маграт. — И да им казва какво да правят, ако магията се изтощи.
— Ако магията се скапе, всички ще се разбият на земята и ще умрат — изтъкна Баба.
— Да, но някой трябва да им каже как да го направят — възрази Леля Ог, смигвайки на Маграт. — Те няма да знаят как да се разбият, като нямат опит в летенето. И бихме могли да се наречем…
Тя направи пауза. Както винаги в Света на Диска, който беше точно на самия ръб на нереалното, малки парченца реалност се промъкваха винаги, щом нечие съзнание бе на правилната честота. Това се случи и сега.
— … Трите авиовещици — довърши тя. — Как ви се струва?
— Авиометли — пробва Маграт. — Или Пан…
— Няма нужда да намесваш религията — изсумтя Баба.
Леля Ог лукаво ги изгледа.
— Бихме могли да се наречем Девст… — почна тя.
Порив на вятъра подхвана трите метли и ги завъртя. Настъпи кратка паника, докато вещиците овладяха положението.
— Пълни глупости — измърмори Баба.
— Е, убива времето — каза Леля Ог.
Баба навъсено изгледа зеленината под тях.
— Хората никога няма да се навият. Пълни глупости.
Скъпи Джейсън унд фамилие,
Отзад на гърба на листа приложено ви изпращам скица на едно място, дето някакъв крал е умрял и е погребан, кой го знае що. То е в някакво село, дето спряхме миналата нощ. Дадоха ни нещо за дъвкане, хич не личеше, че е с охлюви и съвсем поносимо и Есме си взе три порции, преди да разбере какво е и после направи Скандал на готвача, а Маграт повръща цяла нощ само от мисълта за това и я хвана разтройственост. Мисля за теб твоя любяща МАМА. PS туалетните тук са ОТВРЪТНИ, правят ги ВЪТРЕЩНИ, стига толкоз за ХЕГЙЕНЪТА.
Минаха няколко дни.
В малка и спокойна странноприемница в една мъничка държава Баба Вихронрав седна и подозрително изгледа храната. Собственикът се суетеше около нея с трескавото изражение на човек, който предварително знае, че в този рунд той няма да е победителят.
— Хубава простичка домашна гозба — натърти Баба. — Това е всичко, което искам. Познавате ме. Не съм от тия, дето искат много. Никой не би могъл да каже, че съм от тия, дето искат много. Просто искам обикновена храна. Не само лой и прочее. Как става така, че човек като се оплаче от нещо в салатата си, излиза, че точно това е поръчал!
Леля Ог подпъхна салфетката в яката си и премълча.
— Като онова място снощи — продължи Баба. — Човек би си помислил, че няма да има проблем със сандвичите, нали? Имам предвид — сандвичи! Най-елементарната храна в целия свят. Би си помислил, че дори чужденците не могат да объркат нещо в сандвичите. Ха!
— Не ги наричаха сандвичи, Бабо — обади се Маграт, като не можеше да откъсне очи от тигана на печката. — Те им казваха… мисля, че им викаха рибени хапки.
— Хубави бяха — примижа Леля Ог. — Голяма слабост имам към маринована херинга.
— Ама сигурно ни мислят за толкова тъпи, та да не забележим, че на сандвича му липсва горната филия — триумфално изрече Баба. — Е, аз им казах туй-онуй! Следващия път ще се замислят, преди да се опитат да измамят хората, като не им дадат филията, дето по право си е тяхна!
— Предполагам, че да — мрачно отбеляза Маграт.
— И да не ми наричат нещата със засукани имена, та хората да не знаят какво ядат — продължи Баба, решена да разнищи недостатъците на чуждестранната кухня докрай. — Обичам неща, дето ясно си казват какви са, като… ами… Запържено студено месо със зеленчуци, или… или…
— Пудинг със стафиди — разсеяно вметна Леля. Тя следеше приготвянето на палачинките с лошо предчувствие.
— Точно така. Истинска прилична храна. Ами онова, дето го ядохме на обяд? Не казвам, че не беше хубаво — снизходително додаде Баба. — По чуждому, разбира се. Но се наричаше Cwuissses dee Grenolly. Това пък какво ли значи?
— Жабешки бутчета — преведе Леля, без много да му мисли.
В настъпилата тишина се чу как Баба Вихронрав си поема дълбоко въздух. Лицето на Маграт придоби леко зеленикав оттенък, а Леля Ог почна да мисли по-бързо отвсякога.