Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
А самият Михаил Ходорковски, помнейки за онзи парижки ресторантьор с Ролс-Ройса, който от време на време работел като сервитьор в собствените си ресторанти, за да е вътре в бизнеса, решил също да поработи в своята петролна компания — да тръгне по служебната стълбица от обикновен работник. Отначало нефтодобивниците се отнасяли презрително към новия собственик и го наричали московски банкер. Но когато наоколо са сибирски блата и студът е минус 40 градуса, а сондата е нажежена до червено и в лицата пръска вряла чернилка, и майсторът яростно псува собствения си генерален директор, който работи при него като несръчен калфа, съгласете се, че между мъжете се поражда някакво доверие.
След като работи на сондата, Ходорковски се разпорежда, първо, работниците да бъдат облечени в подходящо облекло и обути в подходящи обувки. А московският мениджър, комуто било възложено да се занимава със спец облеклото, възприел задачата като повод да открадне, защото грехота е да не откраднеш малко при тия големи доставки, в които не може да се отчете всяка шапка, ръкавици или копче. И бил уволнен. И друг един мениджър, занимаващ се със спецоблеклото, също бил уволнен. Едва третият съобразил, че не бива да краде, а трябва да облече работниците.
Второ, като поговорил със сондьорите, Ходорковски разбрал, че те не са заинтересувани да сондират, докато бликне нефт, а просто да сондират колкото се може по-дълго. Това било отживелица на съветската планова икономика: на сондьорите се плащало за отчетени метри, а не за добити барели. Затова имало много кладенци, но в тях петролът бил малко. Не е достатъчно да се сложи помпа на кладенеца, трябва да се осигури и добър дебит на петрола, за да има какво да се помпа.
Тогава Михаил Ходорковски наел американските специалисти Джо Мак и Дон Уолкът. Сега Григорий Явлински казва, че не толкова Ходорковски е изградил компанията, колкото Мак и Уолкът. Самият Ходорковски също ми пише от затвора: „Честно трябва да призная — този екип (изградил компанията — В. П.): наши, американци, французи, канадци — дойдоха, защото ми повярваха, но компанията изградиха те.“
Като начало Мак и Уолкът започнали да затварят излишните кладенци и оставили общо половината. Защото всяка помпа струва пари, но не всяка носи пари. Има съвременни хитроумни технологии за хоризонтално сондиране, но трябва да се знае къде да се сондира, за което се съставят компютърни модели на находищата и се следи постоянно всеки кладенец, следи се поведението на петролното езеро и това подземно езеро се направлява, като се напомпва в сондите вода, но трябва да се знае къде това да се направи. Нефтодобивът е сложно и високотехнологично производство, което се изучава години наред в най-добрите университети в света. И трябва да си разумен мениджър, за да съумееш да превъзмогнеш високомерието си и да поканиш на работа в компанията си хора, по-компетентни от теб. А тези компетентни хора обикновено са непослушни, не блестят с публична популярност и не са дипломати по природа.
Нефтодобивниците посрещнали на нож закриването на петролните кладенци, защото това означавало намаляване на работни места. Мнозина юкоски инженери наричали реформите на Уолкът и Мак „макизъм“ и открито или тайно ги саботирали. Ходорковски извикал в Москва един от най-добрите си инженери на съвещание и пред всички доказал, че добивът на петрол в кладенците на този инженер е спаднал не защото са прилагани технологиите на Джо Мак, а защото са прилагани неправилно. И го уволнил. Нарочно го уволнил публично, за да имат страх останалите. Това била показна разправа, подобна на тази, която след десет години ще извърши прокуратурата спрямо Ходорковски, за да се страхуват останалите богаташи. Същата разправа, само дето уволненият инженер не бил арестуван. Ходорковски бил жесток. От него се страхували до припадък. Особено когато понижавал глас и минавал почти на шепот — това било признак за най-силна ярост.
Веднъж седмично Ходорковски канел на дружески обеди своите топмениджъри. Предполагало се, че в непринудена обстановка ръководителите на компанията ще обменят впечатления за извършената работа. Но в компанията наричали тези обеди „язвени“ и никой от ръководителите на юкоските подразделения не помни какви ястия са сервирали на трапезата. Всички очаквали да бъдат нахокани и това непременно се случвало.