Няма да се уплаша от злото

Този път Йохан Смит не отговори веднага. Помълча, сетне промърмори:

— Дрън-дрън, приятелче. Аз зная, че тялото ми е принадлежало на друг човек. Какво толкова ще ми стане, ако се огледам?

— Психиатърът спомена възможността за раздвояване на личността.

— Я ела насам и ме погледни право в очите. Джейк Соломон, вярваш ли в това?

— Моето мнение е без значение, нито е достатъчно компетентно. Не смятам да споря с лекарите. От това никога не е имало полза.

— Така значи стоят нещата. Джейк… съжалявам, че трябва да го кажа, но ти не си единственият адвокат в този град.

— Известно ми е. Йохан, аз също съжалявам, че трябва да го кажа, но аз съм единственият, към когото можеш да се обърнеш!

— Какво искаш да кажеш?!

— Че си поставен под съдебно попечителство. Аз съм ти попечителят.

Настъпи мълчание. Когато най-сетне отвърна, Йохан говореше почти шепнешком:

— Конспирация. Никога не съм си помислял, че можеш да го направиш, Джейк.

— Йохан, Йохан!

— Да не си решил да ме държиш вечно под ключ? Ако не е така, каква е цената за моята свобода? Съдията в играта ли е? А Хедрик?

Соломон едва се овладя.

— Моля те, Йохан, остави ме да говоря. Ще се престоря, че не съм чул последните ти думи. Освен това ще накарам да ти донесат съдебното решение, за да се запознаеш с него сам. Нещо повече, ще помоля самият съдия да дойде при теб. Но искам първо да ме изслушаш.

— Слушам те. Какво друго мога да направя? Аз съм пленник.

— Йохан, попечителството ти ще бъде прекратено в мига, когато можеш сам да се явиш в съда — собственолично — и да убедиш съдията, който се казва Маккамбъл, че вече не си non compos mentis3. Той предприе тази стъпка с огромна неохота — нужни бяха доста големи усилия, за да се преборя да съм твой попечител, след като не аз бях ищецът по делото.

— Така ли? И кой поиска да бъда поставен под попечителство?

— Йохана Дарлингтън Сиуърд, et aliae — тоест, заедно с трите ти други внучки.

— Ясно — отвърна замислено Йохан. — Джейк, дължа ти извинение.

— За какво? — засмя се Соломон. — Как можеш да кажеш или да направиш нещо, което да изисква извинение, след като си non compos mentis?

— Уф, този път наистина ме заболя. Милата малка Йохана — трябваше да я удуша веднага след като се роди. Майка й, дъщеря ми Евелин, непрестанно ми я слагаше в скута и ми повтаряше, че била кръстена на мен. Джейк, единственото нещо, което това малко кретенче направи, бе да се изпикае върху панталоните ми — преднамерено. Значи Джун, Марла и Елинор също участват? Не съм изненадан.

— И за малко да успеят, Йохан. Почти си продадох душата, за да спечеля съдията Маккамбъл. Само благодарение на това, че съм бил дългогодишен адвокат на твоята компания, съдът реши да не присъжда попечителството на госпожа Сиуърд. Това и някои други неща.

— Какви други неща?

— Ами… тяхната глупост. Ако от самото начало се бяха прицелили в попечителството, щяха да го получат. Но вместо това първият им ход бе да те обявят официално за мъртъв.

— Така значи. Джейк, как смяташ, дали, когато се възстановя, мога да ги лиша напълно от наследство?