Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Том подскочи като ужилен при вика, а Силвър и не мигна. Той остана, където беше, облегнат на патерицата, без да отделя очи от събеседника си, като змия, готова да се хвърли.
— Джон! — каза морякът, като протегна ръка към него.
— Долу ръцете! — извика Силвър и отскочи назад, както ми се стори, с бързината и ловкостта на трениран атлет.
— Ще ги сваля, щом искаш, Джон Силвър — отвърна другият, — но само човек с нечиста съвест може да се плаши от мен. За бога, кажи ми, какво беше това?
— Какво беше това ли? — отвърна Силвър, като се подсмиваше и го наблюдаваше по-предпазливо отвсякога, а очите му бяха свити като топлийки на широкото му лице и блещукаха като стъклени мъниста. — Какво беше това ли? Предполагам, че това бе Алан.
При тези думи бедният Том пламна от благородно негодувание.
— Алан! — извика той. — Мир на душата му! Той загина като истински моряк. А ти, Джон Силвър, до днес беше мой приятел, но знай, че отсега нататък нямам нищо общо с теб. Може да умра като куче, но ще остана верен на дълга си. Значи ти уби Алан! Убий и мен, ако можеш, но аз те презирам!
При тези думи този смел човек се обърна с гръб към готвача и тръгна право към брега. Но не успя да отиде далеч. С вик Джон се улови за един клон, измъкна патерицата изпод мишницата си и запрати това необичайно оръжие с все сила към нещастния Том. Патерицата го удари с острия си край право в гърба между плещите. Той вдигна ръце и се строполи със сподавен стон на земята.
Никой не би могъл да каже колко тежко бе засегнат, но ако се съди по шума, който чух, гръбнакът му се счупи от удара. Силвър не му даде възможност да се съвземе. Пъргав като маймуна, макар че беше с един крак и без патерица, той скочи върху него и два пъти заби ножа си чак до дръжката в безпомощното тяло. От скривалището си можах да чуя тежкото му пухтене, когато нанасяше ударите.
Не зная какво точно значи да припаднеш, но знам, че следните няколко минути всичко потъна в някакъв въртоп от мъгла. Силвър, птиците и високият връх на Далекоглед се завъртяха пред очите ми и се обърнаха с главата надолу, а в ушите ми звъняха разни камбани и кънтяха далечни гласове.
Когато отново дойдох на себе си, видях, че чудовището се беше изправило и стоеше с шапка на глава, подпряно на патерицата си, сякаш нищо не се бе случило. Пред него върху моравата лежеше безжизненият труп на Том, но той не му обръщаше никакво внимание и спокойно си избърсваше окървавения нож със снопче трева. Всичко наоколо ми беше, както преди. Слънцето все така безпощадно грееше блатото, над което се носеха гъсти изпарения, и високия връх на хълма. Аз просто не можех да повярвам, че само миг по-рано пред очите ми наистина бе извършено убийство и един човешки живот бе жестоко покосен.
Но ето че Джон бръкна в джоба си, извади свирка и свирна неколкократно. Звукът й отекна далеч в нагорещения въздух. Аз не можех да разбера какво значи този сигнал, но той мигновено събуди страха ми. Тук щяха да дойдат хора. Можеше да ме открият. Те вече бяха убили двама от честните моряци, а след Том и Алан не идваше ли моят ред?
Пълзешком, колкото може по-бързо и като се мъчех да не вдигам шум, веднага започнах да отстъпвам към гората. Докато пълзях, чувах подвикванията между стария пират и неговите хора. Тези гласове сякаш ми дадоха крила. Щом се измъкнах от гъсталака, аз хукнах напред и тичах, както не бях тичал никога в живота си, без да гледам посоката, в която бягах, достатъчно беше, че тя ме отвеждаше по-далеч от убийците. Аз тичах и страхът ми все повече растеше, докато се превърна в истински ужас.
И наистина, имало ли е някой в по-отчаяно положение от моето? Как щях да посмея да сляза при лодките сред тези злодеи, от чиито ръце още капеше човешка кръв, когато се разнесе топовният гръм? Нямаше ли още първият от тях, който ме съзре, да ми извие врата като на пиле? А моето отсъствие нямаше ли да им докаже, че се страхувам от тях и значи, че съм разбрал коварните им планове? „Всичко е свършено с мен — си мислех аз. — Сбогом, «Испаньола»! Сбогом, скуайъре, сбогом, докторе, и сбогом, капитане! Мен ме очаква гладна смърт или смърт от ръката на убийците.“
През цялото това време аз тичах, без да гледам накъде отивам, и неусетно бях стигнал до подножието на хълма с двата върха. Той се намираше в онази част на острова, където вечнозелените дъбове растат по-нарядко и големината им е като на обикновените горски дървета. Между тях тук-таме имаше високи борове, някои от които се издигаха до петдесет, а други почти до седемдесет фута. А и въздухът тук беше много по-свеж и приятен, отколкото долу при блатото.