Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Няма ли го сър Оливър? — изненадано запита слугата.
— Излезе преди малко, не зная къде — отговори Лайонел. — Но понеже не е вечерял, надали ще се забави.
С тези думи той освободи слугата и се сви там — плячка на душевни терзания, които не можеше да потисне. Умът му не можеше да се отклони от дълбоката, непоколебима обич, която сър Оливьр никога не се бе скъпил да проявява спрямо него. Дори във връзка със смъртта на Питър Годолфин, какви ли жертви не беше направил сър Оливър, за да запази него? Като съдеше по голямата любов и саможертвата в миналото, беше склонен да заключи сега, че брат му не би го издал дори и в най-страшните минути. Но ето, този подъл пристъп на страх, който го превърна в злодей, му напомни, че подобни заключения почиват само върху предположения и че би било опасно да се основава върху такива изводи, че ако в края на краищата сър Оливьр му изневереше в решителния час, щеше да бъде действително изгубен.
В края на краищата окончателното мнение на човека за ближните му винаги почива върху това, доколко той познава самия себе си; понеже Лайонел съзнаваше, че е неспособен на такива жертви зарад сър Оливьр, не можеше да вярва и в способността на сър Оливьр да се жертвува при възможно стечение на обстоятелствата в бъдеше. Той пак се сети за думите, произнесени от сър Оливър в същата тази стая само преди два дни, и заключи с още по-голяма увереност, че те можеха да имат само едно значение.
После пак го обхвана съмнение и най-сетне увереност в друго: увереност, че не е прав и че знае това, увереност, че се самозалъгва, защото търси оправдание за делото си. Лайонел притисна глава с двете си ръце и високо изпъшка. Той беше злодеец, безсърдечен, бездушен злодеец! Гнусеше се от самия себе си. Настъпи миг, когато скочи изтръпнал, с решението дори и сега, в дванадесетия час, да се спусне подир брат си и да го избави от съдбата, която го очакваше там в нощта.
Но и това решение бе разпръснато от полъха на себелюбив страх. Той се отпусна безсилно на мястото си, мислите му се насочиха в друго направление. Те се въртяха сега около онези въпроси, които го бяха занимавали в деня, когато сър Оливър беше отишъл в Аруинак, за да търси удовлетворение от сър Джон Килигрю. Пак му дойде на ум, че с премахването на Оливър всичко, на което се радваше досега благодарение на братовата си щедрост, щеше да го радва занапред като негова безспорна собственост. Това размишление донякъде го утеши. Ако злодейството му причинеше страдание, щеше да има поне утеха.
Часовникът над оборите удари осем. Мастър Лайонел се сви на стола при този звук. Заговорът се изпълняваше може би тъкмо сега. Мислено той виждаше всичко: виждаше брат си нетърпеливо да тича към портите на Годолфин Корт, след това тъмни сенки да изникват от околния мрак и мълчаливо да се нахвърлят върху му. Виждаше го да се бори за миг на земята, после видя във въображението си как бързо го отнасят с вързани ръце и крака и запушена уста надолу по склона към брега и към чакащата лодка.
Лайонел остана така още половин час. Заговорът вече беше изпълнен и тази увереност като че ли малко го успокои.
Тогава пак се появи Никълъс и забърбори за нещастието, което вероятно се било случило с господаря му.
— Какво нещастие би могло да му се случи? — изръмжа Лайонел, сякаш бе възмутен от тази мисъл.
— Надявам се, че никакво — отвърна слугата. — Но сега сър Оливьр има достатъчно врагове и съвсем не е безопасно да излиза след мръкване.
Мастър Лайонел с възмущение отрече опасенията. Той заяви нарочно, че не ще чака повече. Никълъс му поднесе вечеря и пак го остави, за да застане пред вратата, да се взира в мрака и да се вслушва дали не се връща господарят му. Беше надзърнал в оборите и знаеше, че сър Оливър е излязъл пеша.
Междувременно мастър Лайонел трябваше да се преструва, че се храни, при все че би се задавил, ако наистина се опиташе да яде. Той изцапа чинията, надроби храната и жадно изпи чаша червено вино. След това се престори на разтревожен и отиде при Никълъс. Така двамата прекараха уморителната нощ в очакване да се завърне онзи, за когото мастър Лайонел знаеше, че няма да се върне вече.
Призори те вдигнаха слугите и ги изпратиха да търсят из околностите да съобщят навред за изчезването на сър Оливър. Самият Лайонел отиде в Аруинак да запита открито сър Джон Килигрю дали не знае нещо по този въпрос.
Сър Джон явно се изненада и с готовност се закле, че дори не бил виждал сър Оливър от дълго време. Той се държа внимателно към Лайонел, когото обичаше, както го обичаха и всички други. Момъкът имаше толкова меки и любезни обноски, бе тъй безгранично различен от своя дързък, високомерен брат, че при сравнението добродетелите му заблестяваха по-ярко.