Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Тъй е, тъй е! — провикна се почти с ожесточение мастър Лайонел: — А цената.
Морякът пристъпи на късите си мускулести крака и лицето му стана замислено.
— Сто лири — полувъпросително подхвърли той.
— Съгласен, сто лири — бе бързият отговор, прекалено бърз, и капитан Ли разбра, че се е излъгал с цената и трябва да поправи грешката.
— Искам да кажа, сто лири за мене — бавно се поправи той. — Освен това трябва да се имат предвид моряците: да им се запуши устата и да се осигури тяхната помощ, а това значи още поне сто лири.
Мастър Лайонел за миг се замисли.
— Това е повече, отколкото мога да събера за такъв къс срок. Но знаете ли какво, ще получите сто и петдесет лири в злато, а остатъка в скъпоценности. Обещавам ви, не ще изгубите от сделката. А когато се завърнете и ми съобщите, че сте извършили всичко, което сега обещавате, ще получите още толкова.
С това сделката бе сключена. А когато Лайонел заговори за начините и средствата, разбра, че се е съюзил с човек, който разбира работата си безупречно. Единственото искане, представено от капитана, бе мастър Лайонел да подлъже жертвата си на някое уединено място, за предпочитане по крайбрежието. Ли щеше да се погрижи да има лодка и хора, а за останалото можеше спокойно да се разчита на нею.
В същия миг Лайонел се сети за подходящото място. Той се завъртя и посочи на отсрещната страна към нос Трифюзис и сивите очертания на Годолфин Корт, залени по това време от слънчев блясък.
— Там, на нос Трифюзис, в сянката на Годолфин Корт, в осем часа утре вечер, когато няма да има месечина. Ще се погрижа да бъде там. Но мислете му, ако го изпуснете.
— Бъдете спокоен! — каза капитан Ли. — А парите.
— Щом го приберете на кораба, елате при мен в Пенароу — отговори той, с което показа, че в края на краищата не вярва в капитан Ли повече, отколкото му налага моментът.
Капитанът се съгласи и на това. Защото не успееше ли този господин да му се издължи, можеше винаги да върне сър Оливър на брега.
С това условие двамата се разделиха. Лайонел яхна коня и си отиде, а капитан Ли сви ръце около устата и се провикна към кораба.
Грубото лице на авантюриста бавно се разтегна в усмивка, докато чакаше лодката, която идваше да го прибере. Да беше я видял мастър Лайонел, може би щеше да се запита доколко е сигурно да се сключват сделки с негодник, който остава верен само докато има сметка. А в тази работа капитан Ли съзираше начин да измами, и то с печалба. Той нямаше съвест, но както всички негодници, обичаше да изиграва подлеци, по-големи от самия него. Щеше да изиграе мастър Лайонел по най-изтънчен, най-поетичен начин, и предварително се наслаждаваше на това със самодоволен смях.
ГЛАВА СЕДМА
ОТВЛЕЧЕН
Мастър Лайонел отсъствува от Пенароу почти през целия следващ ден под предлог на някакви покупки в Труроу. Беше към седем и половина, когато се завърна; при влизането си срещна сър Оливър в хола.
— Нося ти вест от Годолфин Корт — заяви той и забеляза как брат му трепна и промени цвета на лицето си. — Пред портите ме посрещна едно момче и ме помоли да ти кажа, че госпожица Розамунд искала незабавно да те види.
Сърцето на сър Оливър почти спря, а после заби в галоп. Тя го вика! Може да се е смекчила след вчерашната си непреклонност. Най-сетне се съгласява да го приеме!
— Бъди благословен за тази радостна новина! — отвърна той с дълбоко възбуждение — Тръгвам веднага! — И излезе в същия миг. Нетърпението му бе толкова голямо, че носен от тази гореща вълна, дори не си даде труд да вземе пергамента, който трябваше да бъде неопровержимата му защита. Грешката бе непоправима.
Мастър Лайонел не каза нито дума, когато брат му се спусна навън. Само се отдръпна в сянката. Беше побелял до устните и чувствуваше, че се задушава. Щом се затвори вратата, той неочаквано се раздвижи. Понечи да изтича подир сър Оливър. Съвестта му тръбеше, че не бива да допусне това. Ала страхът побърза да и отговори. Ако осуети изпълнението на замисъла, ще плати наказанието с живота си!
Той се обърна и с треперещи нозе се завлече в трапезарията.
Намери масата сложена за вечеря, както в онази вечер, когато беше залитнал вътре с рана на гърдите, за да се остави на грижите и под закрилата на сър Оливър. Той не се приближи до масата, а отиде при огнището, седна там и протегна ръце към пламъка. Беше му много студено и не можеше да спре треперенето. Чак и зъбите му тракаха.
Никълъс влезе да запита дали ще вечеря. Лайонел отвърна с несигурен глас, че въпреки късния час щял да чака завръщането на сър Оливър.