Принцесата на татко

Перитонеалната диализа представлява вкарване на диализен разтвор в корема между перитонеума и коремната стена. На принципа на осмозата разтворът отдава глюкоза и приема отпадъчните вещества и водата. Вкарват се три различни по сила разтвори — жълт, зелен и червен. Жълтият разтвор почти не изтегля вода, зеленият изтегля 300–400 г, а червеният — 800–900 г. Процедурата се прави 4 пъти в денонощието, като човек има право само на един червен разтвор. Така на ден се отделя около килограм и нещо вода. Самата процедура изисква голяма стерилност, защото в корема на болния оперативно е сложен катетър, през който се влива и излива разтворът. По време на работа ръцете се дезинфекцират добре, болният отвърта тапичката на катетъра, съединява я със съответен накрайник на системата за разтвора. Първо в празна торбичка се източва разтворът, който е в корема му, след това се влива новият разтвор. Това е доста трудно за човек без зрение, но Венци се справяше добре. Проблемът бе, че някой трябваше да гледа дали разтворът не е помътнял, в такъв случай да се обади в болницата. Казахме за проблема в църквата и определиха дежурство — по веднъж на ден някой идваше да види разтвора. По-късно едно момиче започна да идва всеки ден и така продължи докрай. Тя се казва Христина, след време дойде да живее у нас и остана до днес. За съжаление веднъж разтворът помътня, което означаваше, че Венци има перитонит. На другия ден го взеха в болница. Болките при перитонита са много силни, инжектираха му вещества, подобни на морфина, но нищо не помагаше. Това продължи, докато не се излекува възпалението. Новата диализа изискваше нов режим. На всеки 6 часа затопляхме разтвора до телесна температура и процедурата продължаваше около 40 минути. Така че спяхме по-малко — до 24 часа нямаше смисъл да заспиваме, а в 5,50 трябваше да се събуждаме, за да топлим разтвора. Измислихме много лесен начин за затопляне. Понеже не се препоръчва да се загрява в гореща вода, го слагахме в микровълновата фурна на определена температура за точно определено време и всичко беше наред. От тази диализа се напълнява, защото разтворите съдържат глюкоза. За съжаление Венци можа да я прави малко време. След около година перитонеумът му не отделяше достатъчно вода и започна да се подува. Сложиха му катетър във врата, за да му правят и хемодиализа, но и тя вървеше трудно. Калият в организма му беше много висок, купувахме разни лекарства, но не помогнаха. Веднъж, преди да отиде на диализа, той се строполи на земята. Високият калий бе парализирал мускулите му. Обадих се на една жена от църквата. Тя взе такси и заедно с шофьора дойдоха у нас и изнесоха Венци. Закараха го на диализа, но там не можеха да го вземат веднага, защото нямаше свободен апарат. И този път Бог направи чудо — подари му живота, въпреки че косъмът, на който висеше Дамоклевият меч, бе съвсем изтънял. Бог не позволи калият да парализира сърцето му, което се очакваше.