Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Дойде време да ви разкажа как получих чудното си огледало. Това стана на 25 май 2004 г., точно когато навърших 41 години). За 41-вия ми рожден ден Венци ми подари така мечтаното чудно огледало — прекараха ни кабелен интернет. Тогава не всеки имаше интернет вкъщи. Беше доста скъп и хората не чувстваха остро нуждата от него. Бях особено развълнувана и веднага посетих няколко страници, чиито адреси знаех. След това намерих страницата на Skype и си инсталирах програмата. Имах доста проблеми, докато успея да настроя екранния четец да ми чете менютата, но задоволството си струваше труда.
Започнах да говоря и да чатя с хора от различни държави. От малка жадувах да общувам с истински руснаци, но нямах възможност. Написах в профила си в Skype, че търся приятели и говоря на руски. Много хора искаха да се свържат с мен. Някои ми говореха и пишеха отвратителни цинизми, което ме стряскаше, но имаше и други, които просто искат да поговорят. Обикновено това бяха хора, изучавали руски или руснаци, намиращи се далече от родината си. За съжаление истинските руснаци бяха малко и не можех да разчитам на правилно писане и говорене, което исках да усъвършенствам. Смисълът на това общуване за мен бе освен да разбера как живеят хората в други страни и да усъвършенствам езика, да споделя с тях моето най-съкровено откритие — вярата си в Бога. Написах в профила си адресите на руската (http://www.adventist.ru/) и българската (http://sdabg.net) страници на адвентната църква. На онези, които искаха да четат от файл, изпращах Библията и книги. Ако виждах, щях да видя и лицата на моите нови приятели, но и така, доколкото е възможно в моя случай, получих чудното огледало. Компютрите ми дадоха още една чудесна възможност. Мога да записвам книги и проповеди на дискове и да ги подарявам на познатите си. Преди това беше невъзможно — най-многото, което можех да направя, бе да им дам моите собствени материали, записани на касети. По-късно богослуженията, провеждани в нашата църква, започнаха да се излъчват по телевизията и сега, когато не мога да отида на църква, слушам проповедите вкъщи. На http://sdabg.tv/ има много проповеди на всякаква тематика.
Успях да си инсталирам руски синтезатор на реч, който чете много добре руските книги. През всяко свободно време чета на руски, за да усъвършенствам както официалната, така и разговорната реч.
През 2005 г. написах моята лебедова песен. Може би ще си помислите, че това е някаква поема или в краен случай — прозаично произведение в поетичен стил. Нищо подобно, лебедовата ми песен е до немай-къде прозаична — система на брайловите знаци в България. Тя включва означенията по математика, физика, химия, информатика, музика и някои други знаци, използвани в материала на средното училище. По-голямата й част преведох от руски, прибавих някои знаци и правилата за тяхната употреба, защото руската система, която използвах като основа, е издадена през 1971 г. и вече не е актуална. Заех се с тази работа, подтиквана от онзи настойчив глас, който ми даде идеите за стихосбирката. Сега той ми казваше: „Дойде време да предадеш професията.“. Не разбирах добре какво значи това — още не съм толкова стара, че да напусна кораба, но тъй като човек никога не знае какво му готви утрешния ден, не се учудих особено. Идва време, когато трябва да предадем натрупания опит.
Но това не става само с добро желание. Нужни са хора, които да ми помогнат и средства за хартия, печат и изобщо за издаването на дадена книга. По онова време много се говореше за промяна в знаците на брайл във връзка с ползването на компютрите. Няколко пъти се събираха комисии, приехме едни предложения за промени, други отхвърлихме, но важното е, че въпросът бе актуален. Г-н Спас Карафезов, председател на Националното читалище на слепите „Луи Брайл“, взе присърце идеята ми и осигури всичко необходимо. Тази подкрепа също ме накара да вярвам, че моето творение е нужно на хората, които идват след нас.