Принцесата на татко

Искам да разкажа и как църквата помагаше на Венци и другите болни. Веднъж казаха, че няма хепарин, препарат, който разрежда кръвта. Без него не може да се прави диализа. Ако не си доставят хепарин, болните просто трябва да се върнат вкъщи без диализа, а така животът им ще продължи много малко и в ужасни мъки. Наш познат от църквата пусна съобщение по няколко радиа, хора се отзоваха и донесоха хепарин. Към Църквата на адвентистите от седмия ден има организация „Адра“, която помага при аварии и бедствия. Тя даваше пари за лекарства и Венци купуваше витамини и други средства на по-бедните болни. Даваше им и продукти, предоставени от „Адра“.

А сега за по-добрата страна на медала. Винаги съм си мислела, че където и да се намира, каквото и да му се случва, колкото и тежък да е животът, за всеки човек е определена неговата порция радост. Той само трябва да я намери и като я срещне, да я изживее без да се мръщи или да й търси недостатъци. Наследила съм от майка си едно качество, за което не съжалявам. Тя ме научи да се радвам на мига, да не го оставя да отмине незабелязан. Това е естествен антидепресант, който поне на мен много ми помага. След като повярвах в Бога, почувствах ума си като бял лист, който чака да бъде запълнен с нещо. Не знам дали от вегетарианската храна или от нещо друго, открих в себе си особена способност за учене. Първо усъвършенствах есперанто, който бях научила самостоятелно още през първите години на следването си. Колежката ми леля Таня ми донасяше брайлови списания на есперанто, издавани в различни държави, дори прочетох и един роман. Лошото е, че книгите на брайл бяха единици. Леля Таня ми даде каквото имаше в запас, но то не бе много. След това си купихме компютър. Учехме се да програмираме на Basic. Отначало имахме „Правец 8“, но неговото време беше отминало. Един човек от църквата видя компютъра ни и ни сглоби от части 16-битов компютър (вече не помня неговия клас). По-късно ни дадоха по-хубаво дъно и се сдобихме с компютър с процесор 486. Той работеше с говоряща програма и така можехме да четем книги от нашето издателство „Нов живот“, а и всички книги, които съществуваха в електронен вариант. За съжаление дълги години не можехме да работим с Windows, защото нямаше синтезатор на реч на български език. Компютрите ми дадоха възможност самостоятелно да пиша и да поправям грешките си — не бях особено добра машинописка. Пишех писма и ги изпращах на хората. Разказах за вярата си на всички мои познати.