Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Но въпреки това проблемът оставаше. Перитонеалната диализа и хемодиализата не помагаха, а и нямаше как да се направи нова фистула. Оставаше само един изход — трансплантация на бъбрек. Отдавна се интересувахме какви са условията за трансплантация в чужбина, но за това бяха нужни много пари и не се знаеше дали ще се намери подходящ бъбрек, отговарящ на показателите на Венци. Една жена от диализата, която имаше достатъчно пари и се беше записала в няколко държави едновременно, почина без да дочака нужния донор. Ходихме и в Медицинска академия. Тогава д-р Белева каза, че при диабетиците трансплантацията е по-рискована, отколкото при другите болни, защото диабетът се усложнява от лекарствата, които се приемат след това. Помислихме, че просто не й се занимава с нас. Страшното е, че дори ако човек има жив донор (родител, брат или сестра), трябваше да чака поне две години. Но сега положението беше почти безизходно. Не се знаеше колко време ще преживее Венци с тези непълноценни диализи. Майка му отдавна искаше да му даде единия си бъбрек, но той не се съгласяваше. Сега се реши да опита. И Бог отново направи чудо — отвори всички врати, затворени пред другите хора. Като разбра за критичното му състояние, Белева направи всичко възможно да ускори изследванията, които иначе се протакат дълго и струват доста скъпо. Разреши на майка му да направи необходимите изследвания в Медицинска академия, а не по местоживеене, какъвто бе редът тогава. И вместо да чакат с години, определи деня на операцията след две седмици — на 26 септември 2000 г. Бяхме объркани, притеснени и развълнувани. Молехме се и постехме често. Стъпката бе страшна, но знаехме, че няма друг изход. Бог бе опазил бъбреците на майка му в добро състояние, въпреки че тя бе на 63 години и не бе живяла особено здравословен живот. Най-важното бе да имат една и съща кръвна група. Когато я изследваха, майка каза на Венци: „Моля се на Бога да сме от една кръвна група“. Венци отговори: „Кръвната група е дадена по рождение. Тя не може да се промени.“ Майка му каза: „Бог е превел еврейския народ през Червено море, та една кръвна група ли не може да промени“. Оказа се, че са от една кръвна група, но като цяло съвместимостта между тях не е много голяма — между дете и родител тя е най-малко над 50%, а за да имат пълна съвместимост, трябва да съвпаднат 14 показателя.
Появи се и друг проблем — тя има емфизем на белия дроб и беше опасно да не би да не се събуди от упойката. Лекарите се колебаеха дали да оперират. Тя каза: „Оперирайте ме. Аз вярвам, че ще се събудя, но ако стане нещо с мен, вземете и другия бъбрек!“
Колебанията продължиха до последния ден, но в края на краищата се съгласиха и извършиха операцията. Отидох в Медицинска академия следобед, но операцията продължи до 18 часа. Един лекар излезе в коридора и като избърса потта от челото си, каза: „Много дълбоки съдове!“. Сигурно е имал проблем при зашиването им — по принцип съдовете на диабетиците се зашиват по-трудно. Хриси, която преди гледаше разтвора от диализата, остана при Венци и майка му и им помагаше. Тайно му мереше захарта с апарата и му слагаше инсулин, защото захарта му беше много висока, а въпреки това го подхранваха с глюкоза през система. Лекарите разбраха това и искаха да я изгонят. Никой не можеше да ги убеди поне да не му слагат допълнително глюкоза при такива стойности на захарта. Възстановяването му вървеше добре — въпреки диабета раните зарастваха нормално. Много се притеснявахме, че може да има проблеми с пикочния мехур, който дълго не е бил употребяван, но всичко бе нормално. И тук откриваме специалната намеса на Бога. Членовете на всички църкви в България бяха събрали пари, с които да помогнат при трансплантацията. Те не бяха достатъчни за операция в чужбина, но послужиха по време на операцията и лечението след това. Благодарим на всички за отзивчивостта!
Всяка година на 26 септември празнуваме втория рожден ден на Венци и особено благодарим на Бога, че е запазил живота му. И майка му се оправи бързо и за щастие няма проблеми с единствения си бъбрек, благодарим на Бога и за това.
След трансплантацията животът потече по-гладко, но не и без проблеми. Съвсем не е вярно твърдението, че като бъде трансплантиран, човек оздравява, всички беди са отминали и може с пълна сила да живее новия си живот. Може би за някои хора, които нямат други хронични заболявания, животът е малко по-добър, но в никакъв случай той не е като на нормален човек. Организмът приема чуждия орган като враг и винаги се опитва да го отхвърли, затова се вземат имуносупресори — лекарства, потискащи имунната система, които освен че намаляват съпротивителните сили на организма и го правят лесна плячка на всякакви инфекции, имат и други странични ефекти. Например сандимунът или циклоспорин, който е основно средство за тази цел, повишава кръвната захар. При някои хора, които преди операцията са били здрави, се появява диабет. С времето този ефект може да отшуми, тъй като дозата сандимун се намалява с годините. Животът на бъбречно трансплантиран човек е като живот на човек с болен бъбрек. Непрекъснато трябва да се правят изследвания на някои показатели в кръвта и често те не са добри. Тогава се вземат мерки, диетата става по-строга, приемат се допълнителни лекарства и, не на последно място, ние като вярващи се молим по-усърдно. Лошото е, че стресът, причинен от вестта за тези резултати, също може да влоши положението. Така че Дамоклевият меч продължава да виси, но като че ли косъмът е по-дебел и не заплашва ей сега да ти отсече главата.