Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
През есента на 2002 г. продадохме апартамента си в „Люлин“ и се преместихме да живеем в къщата в Банкя. Точно по това време преместиха печатницата в производствено предприятие „Успех“. Стана така, че пак ми беше удобно да ходя на работа — ходех само с един автобус, а ако бяхме останали в „Люлин“, трябваше да ходя с две превозни средства и пътуването щеше да е значително по-трудно. Точно на 1 октомври 2002 г. смених къщата и работното си място. Тук също виждам особената намеса на Бога. Въпреки че работех в Централното управление на Съюза на слепите и голяма част от изданията отдавна се набираха на компютри и бяха отпечатвани на принтери, изобщо не даваха на слепите достъп до компютрите. В „Успех“ положението бе по-различно. Там директорът се отнасяше с разбиране по въпроса. Незрящият Виктор Любенов свободно работеше с компютър и се славеше като специалист. Той ми помогна в много отношения, научих нови неща и ми даде нови програми, улесняващи работата. По това време разбрах, че в Рехабилитационния център в Пловдив провеждат компютърни курсове и преподават работа под Dos и Windows. Три пъти ходих в центъра — първо изучавах програми под DOS, а по-късно си купих по-мощен компютър и изучавах Windows. Преподаваше ми Стефка Стойчева, на чието търпение наистина завиждам. Windows бе изцяло на английски и в началото се чувствах като в тъмна Индия. Пловдив си остана за мен град на мечтите и винаги се радвам, когато ходя там. И трите пъти заедно с мен в центъра се случиха много добри хора и прекарахме чудесно. Вечер ходех при Поля, която живее в съседния вход. Семейството й е много добро и си говорим до насита за миналото и недотам перспективното бъдеще. Тя е безработна отдавна, съпругът й основно издържа всички. Разказвам й за вярата си и се надявам, че Бог ще помогне на всеки според нуждата му.
През 2003 г. бе създаден жадуваният български говор SpeechLab от Българската асоциация за компютърна лингвистика. Поне на мен той ми даде неограничена възможност да слушам каквото си поискам (говорът за DOS звучеше металически и не можех да го слушам повече от 2–3 часа на ден, главата ме заболяваше). Новият синтезатор говори с гласа на истинска жена — Гергана Стоянова. Освен това в него има вграден правописен речник и когато изпишем думата неправилно, Гергана я чете на един тон, без ударение. Разбира се, това става, ако думата съществува в речника. Тази му функция прави синтезатора много добър при коригиране на текстове. Появиха се книги, записани на CD дискове, можехме да си ги имаме вкъщи и да ги четем, когато си поискаме, което преди бе невъзможно. Бях много щастлива и с голям труд и постоянство се прокрадвах през гъстите дебри на компютърната грамотност.
За разлика от виждащите потребители, които работят преди всичко с мишката, ние, слепите, работим изцяло с клавиатурата. Това налага да запомняме много клавишни комбинации, ако искаме работата ни да е по-лесна, а без някои от тях изобщо не можем да се оправим. Например, за да разгледаме един сайт в Интернет, трябва да знаем десетки клавишни комбинации, в противен случай се налага да изслушаме цялото съдържание на дадената страница, а това е много дълго и досадно и ако търсим нещо конкретно, няма да свършим никаква работа. Помненето на клавишни комбинации съвсем не ми е по вкуса. Лесно бих могла да запомня дълги поеми, знаех наизуст „Опълченците на Шипка“ и „На прощаване“, бих могла да науча и нещо по-дълго без проблеми, но когато се наложи да помня поредица от цифри или, както е в случая, клавишни комбинации, които са различни за всяка програма и често ми се струват безсмислени, като че ли в мозъка ми щракват някакви ключалки. Бедният ми мозък протестира: „Не искам да помня това, в него няма никакъв смисъл“. Явното му нежелание прави запомнянето още по-трудно.
Освен това, за да чете говорът имената на иконите и менютата и да можем да намерим необходимата програма или файл, Windows трябва да е настроен по определен начин. Сега има курсове за компютърна грамотност и учебни помагала, които обясняват подробно тези неща. По времето, когато аз започвах работа с Windows, нямаше откъде да ги разбера. Добре че имах книгата „Windows 98“, започнах бавно да я чета и по метода на проби и грешки научих много неща. Въобще работата на незрящите с компютър е доста по-трудна от тази на другите потребители, но може би ние имаме по-голямо желание и затова сме по-упорити. В сравнение с усилията, които полагам, за да научавам новостите и да ги прилагам, висшето образование ми се струва като детска играчка. Почти всяка програма или нова процедура (например да се регистрирам в ДСК или някой друг сайт, да попълня CV, за да кандидатствам за работа), изисква много време и изучаване. Някои страници изобщо не са достъпни за екранния четец. Често старите версии на дадена програма вече не се поддържат и тогава ни се налага да разучаваме нови, а с тях също можем да имаме проблеми, че не са достъпни. Това е само малка част от трудностите, които срещаме. Но наистина предимствата са толкова големи, че и дума не става да се откажем.