Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
С Венци положението е по-сериозно, защото диабетът и получените при диализата увреждания го усложняват. Каквото и да прави, захарта му обикновено се движи около 20, което е много висока стойност. Никой не може да му каже защо е така, в диспансера за трансплантирани просто не му вярват и въпросът е приключен. Същото се случва и с други диабетици, с които е говорил. И въпреки това състоянието му е сравнително добро. Благодаря на Бога, че не е имал усложнения с бъбрека и че малкото му зрение се е запазило досега. Като имам предвид всички обстоятелства, съм сигурна, че това е едно от многото чудеса, които Той е извършил в живота ни. За съжаление проблемите на болните се увеличават с всеки ден. В началото всички необходими изследвания се правеха в диспансера в Медицинска академия. Отпреди година-две всеки сам трябва да си ги прави. Личните лекари дават направление за много малко показатели и повечето болни, ако имат възможност, си плащат, за да им бъдат направени пълни изследвания. Няма нужда да споменавам, че повечето от тях са безработни или пенсионери по болест.
В Библията Бог обещава на своя народ, че ще го носи на орлови крила. На крилата на орела не е особено уютно — когато той се издига нагоре, сърцето ти се свива, притваряш очи от страх, когато се спуска, подскачаш на тласъци и сърцето ти отново замира. Но щом Бог е обещал, пристигането е сигурно. Като се вгледате в живота си, може би и вашият е подобен. За живота на Венци и моя това се отнася с голяма сила. Да, паданията са страшни и неприятни, но има моменти, когато се издигаме над всичко делнично и предвкусваме небесното царство. Тогава лошото се забравя, защото Бог казва, че небесното царство е в нас, в сърцата ни.
Глава 9
Чудното огледало
Когато бях в първи клас, ми подариха за рождения ден книгата на Георги Райчев „Имало едно мече“. Имах и други подаръци, може би много по-скъпи, но за мен най-ценна и вълнуваща си оставаше тази книга. Това беше последният ми рожден ден, прекаран с татко. Привечер излязохме на разходка, понеже бе 24 май той ми купи балони в различни форми. Надувах ги и много им се радвах. А след това дойде най-хубавото — часът на приказките. Вкъщи всички ми четяха, но най-много обичах да ми чете татко — неговият глас ми харесваше повече от другите, пък и рядко си беше вкъщи. И така, започна първата вълшебна приказка за един цар, който имал чудно огледало. Когато погледнел през него, виждал какво правят хората в различни царства. Така намерил любимата си. След това започваха много увлекателни приключения и чудното огледало играеше огромна роля в тях. Казвах си колко ли ще е хубаво и аз да имам такова огледало.
Детството отмина и колкото и да ми беше мъчно, се наложи да се разделя с приказките, въпреки че и сега понякога ми се иска да потъна в тяхната атмосфера. Намирам книга, която са ми чели в детството, и я слушам или чета в зависимост от това на какъв носител е тя. Хората имат различна памет — някои — зрителна, други — слухова, трети помнят движения. Моята приятелка Поля, въпреки че не вижда, помнеше точно къде на листа е написано дадено изречение от урока. Затова наричам образна паметта, която включва зрителна и осезателна (за осезателната никой не е и помислил). Моята памет има особеност да възпроизвежда първо чувствата, които съм изпитвала в даден момент. Затова обичам да потъвам в онези безгрижни и радостни чувства от детството, когато играейки с пластилина или свита под завивката, съм слушала татковия глас. Та и сега понякога изоставям сериозните четива и се потапям в приказките, за да поема глътка свеж въздух от детството.
Но тук става дума за друго. Дори в най-смелите си мечти не съм си представяла, че мога да имам нещо подобно на това огледало. Освен брайловите книги, можехме да ползваме и съюзната фонотека — книгите, записани на касети. През 1992 г. си купихме първия компютър, но тогава го смятахме просто за играчка. В момент на прозрение казах на Венци: „Може би след 10 години ще има много книги на дискети.“. Предсказанието ми не само се сбъдна, но се появиха още много нови неща и възможности. За съжаление успяхме да се възползваме от тях доста по-късно от виждащите хора. Имахме синтезатор на реч за работа под DOS и го ползвахме, но трябваше да се направят специални настройки, за да могат обикновените програми да проговорят и стана така, че повечето от тях бяха недостъпни за нас. Закъсняхме с ползването на Windows, защото нямаше говор на български език, а английският глас не четеше кирилицата.