Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Смисълът на християнството е, че Бог иска да ни върне в състоянието, в което са били Адам и Ева преди грехопадението. Иска да ни даде вечен живот без смърт, страдания и болести. Вярвам, че този живот ще е по-хубав от земния, който въпреки проблемите и страданията, искаме да продължи колкото може повече. Но за мен най-хубавото е, че винаги ще бъдем с Исус, нашия приятел. Че няма да има самота и неразбиране, отчужденост и тъга. Там ще царува любовта между хората и Бог ще е с нас. Може би всеки търси в небесното царство онова, което му липсва. Аз се радвам, че самотата ще бъде прогонена — не просто липсата на хора, с които да общуваме, а самотата в сърцата. Но това си е моя представа, всеки ще намери онова, което е очаквал. И така, в най-щастливото време от живота си намерихме Бога, за да ни подкрепя в трудностите, които последваха. Но това е друга тема.
Глава 8
Дамоклевият меч
Следващата страница от живота на нашето семейство премина като дълъг, кошмарен сън. Трудностите се сипеха една след друга, натрупваха се на купове, само да имаш здрави нерви да ги понасяш. За моите нерви не може да се каже, че са особено стабилни. Откакто загубих баща си, ми правят номера, а и когато майка ми ме изостави, напомниха за себе си. Благодарна съм на Бога, че преди всичко това да ни постигне, ни даде най-големия и необходим подарък — Себе Си.
Бяхме кръстени на 31 май 1992 г. Безоблачното ни щастие като Божии деца не трая дълго. През юни-юли положението на Венци се влоши. Изследванията на кръвта му показваха, че бъбреците му престават да работят и трябва да започне хемодиализа. Той отдавна имаше бъбречна недостатъчност, последствие от диабета, и винаги вземаше лекарства, билки и спазваше диета, за да облекчи положението си. Но въпреки всички предпазни мерки, страшният час бе дошъл. Трябваше да се направи т.нар. фистула (връзка между артерия и вена), чрез която се извършва хемодиализата. Бяхме много притеснени и непрекъснато се молехме Бог да направи най-доброто за него. Първата операция излезе несполучлива. Освен че направената фистула не работеше, кръвообращението бе нарушено поради прекъснатите съдове и така щеше да остане, а трябваше да се прави и нова фистула, която също нарушава кръвообращението. Може би не всички знаят, че диабетиците и без това имат проблеми с оросяването (диабетът поразява най-вече капилярите). За щастие лекарката, която направи първата операция, излезе в отпуск и Венци бе опериран от най-добрия съдов хирург в София. Операцията беше сполучлива и след около месец хемодиализата започна.
По това време баба ми, която много обичах и се грижеше за мен през цялото време, се разболя от рак и почина, точно през първите дни на хемодиализата. Бях зашеметена и не знаех за какво да се притеснявам повече — дали, че губя най-близкия си човек, или как преминават първите процедури. Майка ми, която не беше много добре психически, но живееше у нас в Банкя, след смъртта на баба ми се почувства съвсем сама и стана по-зле. Веднъж отиде в Курило на лечение и повече не се върна вкъщи. Седем години, освен всичките ни сполетели беди, ходехме на свиждане в психиатриите в Курило, а после и в Карлуково. Освен така желаните за всички болни хранителни продукти, й носехме по някоя книга върху Библията. Още преди да попадне в болницата, й разказахме за новата си вяра. Тя се зарадва, защото преди не е знаела подробности за Бога и християнството. Въпреки болестта, която се изразяваше в нежелание да върши каквото и да е, да се грижи за себе си, да ходи и въобще да прави усилия, виждахме как Бог променя характера й. Без нито капка възмущение раздаваше на болните храната, която й носехме. Когато излезе стихосбирката ми, й занесох една книжка. Тя я сви на руло и я пъхна някъде из джобовете си. Стана ми мъчно за новичката, лъскава книжка, но какво да се прави, нейна си е, може да се отнася с нея както поиска. Следващия път, когато отидохме, тя каза, че книгата ми трябва да бъде наръчник за всеки дом и цитираше доста части от стихотворения. Засмях се — за по-добър критик не можех и да мечтая. Тя остана в болницата до смъртта си през 1999 г.
Винаги съм казвала, че ако човек има вкъщи болен на диализа, дори това да не е родител, дете или съпруг, а обикновен съквартирант, ако гледа страданията му и остане безразличен, сърцето му е направено от най-твърдия камък, а нервите му са по-здрави от стоманени въжета. Спомних си легендата за Дамоклевия меч. Сиракузкият владетел Дионис, живял през V–IV век пр.Хр. имал приятел Дамокъл, който му завиждал. Казвал, че Дионис е щастлив, защото е богат и има власт. Веднъж Дионис го поканил на пир и го сложил да седне на мястото, определено за самия него. Над главата му бил окачен тежък, остър меч, висящ на конски косъм. Обяснил му, че това е символ на властта, над която постоянно е надвиснала опасност. Всеки ден от живота ми напомняше този огромен, тежък и много остър меч, висящ на конски косъм. Молех Бога да не прекъсва косъма, на който висеше животът на Венци. Това не са празни приказки и страхове. През тези дълги и мрачни 8 години много хора, които са ни идвали на гости, чиито ръце и лица съм пипала, с които съм говорила дълго на живо и по телефона, умираха и други заставаха на тяхно място до апаратите за диализа. Някои се самоубиваха, защото не искаха да понасят страшните мъки, които ги очакват. Хемодиализата на ул. „Христо Михайлов“ бе профилирана за болни от диабет. Често се налагаше да им бъдат ампутирани краката. Диализата неумолимо увреждаше и без това болните им организми. Животът ми беше непрекъсната молитва. Молех се за Венци, всичко да мине добре, да се върне жив и здрав, молех се за всички страдащи, молех Бога да докосне сърцата и умовете на персонала, за да се държи добре с болните.